Стара река (приток на Янтра) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Стара река.
Стара река (Лефеджи, Лефеджа) | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Сливен Община Сливен Област Търговище Община Антоново Област Велико Търново Община Елена Община Златарица Община Стражица |
Дължина | 92 km |
Водосб. басейн | 2458 km² |
Отток | 15,8 m³/s |
Начало | |
Място | СИ от местността „Агликина поляна“, Елено-Твърдишка планина, Стара планина |
Координати | |
Надм. височина | 964 m |
Устие | |
Място | десен приток на река Янтра → Дунав → Черно море |
Координати | |
Надм. височина | 56 m |
Стара река (Лефеджи, Лефеджа) е река в Северна България, област Сливен – община Сливен, област Търговище – община Антоново и област Велико Търново – общини Елена, Златарица и Стражица, десен приток на река Янтра. Дължината ѝ е 92 km, която ѝ отрежда 31-во място сред реките на България.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Извор, течение, устие
[редактиране | редактиране на кода]Стара река се образува от сливането на Голяма река (лява съставяща) и Малка река (дясна съставяща) южно от село Стара река. За начало се приема Голяма река, която извира североизточно от местността „Агликина поляна“, западно от прохода Вратник, в Елено-Твърдишка планина, на 964 m н.в.
До сливането си с Малка река тече в дълбока залесена долина, след което до село Майско протича в широка долина. Между селата Майско и Кесарево, на протежение повече от 60 km долината ѝ е дълбока, на места каньоновидна и в този си участък разделя Еленските височини на запад от Лиса планина на изток. След село Кесарево навлиза в Дунавската равнина, долината ѝ става много широка и започва да меандрира. Тук отдясно и отляво приема най-големите си притоци Голяма река (Биюкдере) и Веселина (Джулюница) и започва да се нарича Лефеджа (Лефеджи).
Влива се отдясно в река Янтра, на 56 m н.в., на 700 m югозападно от село Горски Долен Тръмбеш, община Горна Оряховица.
Водосборен басейн, притоци
[редактиране | редактиране на кода]Площта на водосборния басейн на Стара река е доста голям за мащабите на България – 2458 km2, което представлява 31,3% от водосборния басейн на река Янтра. Границите на басейна ѝ са следните:
- на север – с водосборния басейн на река Русенски Лом;
- на изток – с водосборния басейн на река Камчия;
- на юг – с водосборния басейн на река Тунджа;
- на запад – с водосборния басейн на река Белица, от басейна на Янтра;
- на северозапад – с водосборните басейни на малки реки, вливащи се директно в река Янтра;
Притоци – → ляв приток, ← десен приток
- ← Малка река
- → Ортадере
- → Кечидере
- → Тинева река
- → Малката река
- ← Карадере (Горно Карадере)
- ← Армутлукдере
- ← Малката река
- ← Алмалъкдере
- ← Саклардере
- ← Карадере (Долно Карадере) 27 / 124
- ← Голяма река (Биюкдере) 75 / 864
- → Веселина (Джулюница) 70 / 882
- ← Златаришка река 57 / 187
- ← Костелска река (Марянска река) 20 / 92
- ← Бебровска река (Каменица) 35 / 187
Хидроложки показатели
[редактиране | редактиране на кода]Средногодишният отток на реката при село Сливовица е 4,6 m3/s, а при село Бряговица, след приемането на водите на двата си най-големи притока Голяма река (Биюкдере) и Веселина (Джулюница) става вече 15,8 m3/s, като максимумът е от април до юни, а минимумът – август-октомври.
Селища
[редактиране | редактиране на кода]По течението на реката са разположени 8 села:
Стопанско значение, забележителности
[редактиране | редактиране на кода]По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:
- 6,4 km (в района на село Кесарево) от първокласен път № 4 Ябланица – Велико Търново – Варна;
- 18,4 km (от прохода Вратник до село Майско) от второкласен път № 53 Поликраище – Сливен – Ямбол – Средец.
На около 4 km надолу по реката след село Стеврек, на се намира запазен османски мост, в много добро състояние.
Поради малкото населени места по течението на реката и липсата на промишлени предприятия в района водите на реката са чисти, а интересните скални образувания по бреговете ѝ предлагат чудесни условия за отдих и туризъм. В най-долното си течение, в Дунавската равнина водите на Стара река се използват за напояване.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-41. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-29. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-28. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 285 – 286.