Старчество – Уикипедия

Старчеството (на руски: Ста́рчество) е направление в християнското монашество.

При него така нареченият старец, т.е. монах с високи заслуги в духовната дейност, наставлява и обучава в монашеска практика поверените му кандидати за служба в манастира. Старчеството има корени в християнския аскетизъм от IV в. и в исихазма.

Най-известната обител на старчеството е манастирът Оптина пустиня в Русия, а един от най-уважаваните старци е св. Амвросий Оптински (1812-1891).

• Старчеството според учението на светите отци и аскети, прот. Александър Соловьов
• Причини за появата на лъжестарчеството Архив на оригинала от 2013-10-08 в Wayback Machine., о. Владимир Соколов за старчеството от древността и днес