Степан Рикачов – Уикипедия

Степан Рикачов
руски генерал
генерал С. В. Рикачов
Звание	генерал-лейтенант
Служи на	Руска империя
Род войски	пехота
Командвания	18-и Вологодски полк, 1-ва бригада на 5-а пехотна дивизия, лейб-гвардейски Волински полк, Павловско военно училище, 27-а пехотна дивизия, 2-ра гвардейска пехотна дивизия
Битки/войни	Кримска война, Полско въстание (1863 – 1864), Руско-турска война (1877-1878)
Награди	Орден „Свети Станислав“ I степен Орден „Свети Станислав“ II степен орден на свети Владимир, 4-та степен
Дата и място на раждане	18 юни 1829 г.
Дата и място на смърт	2 ноември 1899 г. (70 г.) Санкт Петербург, Руска империя
Погребан	Санкт Петербург, Русия

Степан Василиевич Рикачов (на руски: Степан Васильевич Рыкачёв) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Степан Рикачов е роден на 18 юни 1829 г. в семейство на потомствен дворянин. Началното си образование получава в различни граждански учебни заведения. По0късно се ориентира към военното поприще. Постъпва на 1 януари 1848 г. в 68-и Бородински пехотен полк. Произведен е в първо офицерско звание прапорщик на 29 май 1850 г. с назначение в 12-и Астрахански гренадирски на Негово Величество полк.

Участва в Кримската война (1853 – 1856). За отличие на 21 ноември 1854 г. е повишен във военно звание подпоручик, а на 25 май 1855 г. в поручик. На 6 декември същата година е преведен в лейб-гвардейския Финландски полк.

Участва в потушаването на Полското въстание. През 1864 г. е преведен в 1-ви Павловски кадетски корпус, като за отличие на 30 август същата година е повишен във военно звание щабскапитан с назначение за командир на 4-та рота. През 1865 г. получава първата си награда – орден „Света Анна“ III степен. Повишен е във военно звание капитан на 28 март 1871 г. и полковник на 18 март 1872 г. Назначен е за командир на учебен батальон

Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Командирован е на 18 юли 1877 г. в състава на 18-и Вологодски пехотен полк. След тежката контузия на полковник Николай Всеволодович Салавьов, на 26 юли 1877 г. е назначен за командир на полка. Отличава се на 30 август в Трета атака на Плевен, когато е контузен. На 20 декември е повишен във военно звание генерал-майор. От края на 1877 до началото на 1878 г. изпълнява за кратко задълженията на командир на 1-ва бригада от 5-а пехотна дивизия.

След войната от 19 февруари 1881 г. е командир на лейб-гвардейски Волински полк, а от 22 септември 1886 г. изпълнява длъжността на началник на 1-во Павловско военно училище. На 30 август 1887 г. е повишен във военно звание генерал-лейтенант. От 4 март 1890 г. е командир на 27-а пехотна дивизия, а от 7 март 1891 г. на 2-ра Гвардейска пехотна дивизия. На 21 февруари 1895 г. е отчислен от заеманата длъжност и е назначен като член на Александровския комитет за ранените.^[1]

Степан Рикачов умира на 2 ноември 1899 г. в Санкт Петербург. Погребан е в гробището на Новодевическия манастир.

• Прапоршчик (29 май 1850)
• Подпоручик (21 ноември 1854)
• Поручик (25 май 1855)
• Подпоручик от гвардията (6 декември 1855)
• Поручик (30 август 1862)
• Щабс-капитан (30 август 1864)
• Капитан (30 август 1867)
• Полковник (28 март 1871)
• Генерал-майор за отличие (20 декември 1877)
• Генерал-лейтенант за отличие (30 август 1887)

• Орден „Света Ана“ III степен (1865)
• Орден „Свети Станислав“ II степен (1868)
• Орден „Свети Станислав“ II степен – императорска корона (1871)
• Орден „Свети Станислав“ II степен (1873)
• Орден „Свети Владимир“ IV степен (1876)
• Орден „Свети Георги“ IV степен (1877)
• Орден „Virtuti militari“, Румъния (1877)
• Орден на Короната II степен, Прусия (1878)
• Орден „Свети Владимир“ III степен с мечове (1879)
• Орден „Свети Станислав“ I степен (1883)
• Орден „Света Ана“ I степен (1886)
• Орден „Свети Владимир“ II степен (1891)
• Висшочайша благодарност (1894)
• Орден „Бял орел“, Полша (1895)

• баща – Василий Иванович Рикачов
• майка – Авдотия Ивановна Рикачова
• сестра – Анна Василиевна Лермонтова
• брат – Василий Василиевич Рикачов
• брат – Иван Василиевич Рикачов
• съпруга – Мария Рикачова
• син – Николай Рикачов
• син – Матвей Рикачов ^[2]

• Волков С. Генералитет Российской империи. Энциклопедический словарь генералов и адмиралов от Петра I до Николая II. Том II. Л—Я. М., 2009.
• Петров А. Исторический очерк Павловского военного училища, Павловского кадетского корпуса и Императорского военно-сиротского дома. 1798 – 1898 гг. СПб., 1898, с. 628 – 632.
• Список генералам по старшинству. Составлен по 1 сентября 1899 года. СПб., 1899, с. 156
• Старчевский, А. А. Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг., заключающий в себе в алфавитном порядке биографические очерки всех отличившихся, убитых, раненых и контуженных: генералов, штаб и обер-офицеров, докторов, санитаров, сестер милосердия и отличившихся рядовых. С.-Петербург : Тип. Б. Г. Янпольского, 1878, с. 339.
• Альманах современных русских государственных деятелей, изд. Германа Александровича Гольдберга. – Санкт-Петербург, 1897 г., с. 1047.

• Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)
• Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)
• Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878)
• Битки през Руско-турската война (1877-1878)
• Руски паметници в България