French
DeutschСтефан Константинов – Уикипедия
Тази статия е за българския революционер. За политика вижте Стефан Константинов (лекар).
| Стефан Константинов | |
| български революционер | |
 със съпругата си Невена Панова | |
| Роден | 12 септември 1873 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Стефан Константинов (Костадинов) Тодоров е български революционер и юрист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Константинов е роден през 1873 година в мелнишкото село Хотово. През 1892 година завършва четвъртия випуск на педагогическото отделение на Солунската българска мъжка гимназия[2][3], а през 1896 година - право в Софийския университет. Работи като учител, а по-късно и като адвокат в град Сяр. Деец е на Македонската организация и през 1897 година е делегат от Кочериновското дружество на Четвъртия македонски конгрес.[4]
Влиза във ВМОРО и става член на Серския окръжен революционен комитет, чийто ръководител е от 1900 година. В 1901 година се жени за учителката Невена Панова. През същата година е подгонен от турските власти и бяга в Княжество България.
Член е на окръжния съд в Лом, Плевен и други. По време на Балканската война от 1912 - 1913 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война е заловен от гърците и убит край град Сяр.[5]
Стефан Константинов е по-голям брат на революционера Георги Константинов.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 82.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 111.
- ↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 59.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 107.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 232.
