Стойките – Уикипедия

Стойките
България
41.6561° с. ш. 24.6303° и. д.
Стойките
Област Смолян
41.6561° с. ш. 24.6303° и. д.
Стойките
Общи данни
Население201 души[1] (15 март 2024 г.)
4,7 души/km²
Землище42,803 km²
Надм. височина1398 m
Пощ. код4715
Тел. код03095
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ69345
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Стойките
Георги Георгиев
(БСП)
Стойките в Общомедия
Механа „Воденицата“

Стойките е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.

Село Стойките се намира в южната част на България, в самото сърце на Родопите, на 15 км от областния център Смолян и 7 км от зимния скикурорт Пампорово. Стойките отстоят на 250 км от столицата София и на 90 км от Пловдив. Средната надморска височина е 1400 метра.

Климатът е умерено студен. Пролетта е свежа и топла, лятото е прохладно, есента – приятна, с много слънце, зимата е продължителна, но сравнително мека. Силно пресеченият и горист терен предпазва селото от бурни ветрове. Наоколо и в селото растат смърч, ела, хвойна, слива, киселица, ябълка и др. Районът е богат на лековити билки, ядливи гъби – манатарка, сърнела, пачи крак, горска печурка и др. В горите и поляните се срещат зайци, сърни, елени, катерици, вълци, глигани, лисици, язовци, източноевропейски таралежи и други.

Пет махали оформят селото: Гращица, Кайковска, Стойките, Мършавото и Водата.

Селото е споменато за първи път в писмен документ през 1706 година от французина Пол Люка. В землището на селото е открит сребърен медал от Първите олимпийски игри в Атина през 1896 година. Според историци този медал принадлежи на местен жител.

В миналото селото е било населено с българи християни и българи мюсюлмани. От 1879 до 1 януари 1895 година от Стойките са изселени две семейства с 10 жители-помаци в Източна Тракия.[2]

През 1874 година е положен първият камък на църквата „Св. св. Апостоли Петър и Павел“ в Кайковска махала от Пловдивския митрополит Панарет. Априлското въстание и Освободителната война забавят строителството, но църквата е завършена и осветена от на 5 юни 1881 година. Заедно с църквата и параклисите са духовно средище за хората от селото.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Обособяването на Стойките като отделна община е станало през 1878 година, за което свидетелства печатът на писмата до капитан Петко войвода и паметната (летописна) книга на общинския съвет в Широка лъка. Първият кмет е Стоян Торманов.

  • Народно читалище „Пробуда – 1903“
  • Социално-Педагогически интернат „Максим Горки“, нефункциониращ
  • Черква „Свети апостоли Петър и Павел“
  • Параклис „Преображение Господне“
  • Параклис „Света Марина“
  • Параклис „Света Троица“
  • Параклис „Свети Дух“
  • Параклис „Свети Константин и Елена“[3]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Национален гайдарски събор „Апостол Кисьов“

  • Манол Яръмов (Гугльо) е роден през 1879 г. и макар да е ходил само 4 – 5 г. на училище, той е бил касиер на Кооперация „Борика“
  • Кръстана Стоева – заслужил майстор на спорта – ски бягане
  • Сийка Каранлъкова – майстор на спорта – ски бягане
  • Добринка Кашерова – шампион – ски алпийски дисциплини
  • Апостол Кисьов (1924 – 2007) – български фолклорист и музикален педагог, създател на оркестър „100 каба гайди“.
  1. www.grao.bg
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 100.
  3. Дирекция "Вероизповедания" на Министерски съвет. Публичен регистър на храмовете и молитвените домове // Министерски съвет на Република България, Публичен регистър на храмовете и молитвените домове на регистрираните вероизповедания в България. Посетен на 2024-11-12. (на български)