Стоян Даскалов – Уикипедия

Стоян Даскалов
Псевдоним	Ст. Ц. Даскалов
Роден	22 август 1909 г. село Лиляче, Врачанско, Царство България
Починал	18 май 1985 г. (75 г.) София, Народна република България
Националност	България
Жанр	роман, сценарий
Направление	социалистически реализъм
Съпруга	Лиана Даскалова[1]
Уебсайт	Страница в IMDb
Народен представител в: VI НС   [2]

Стоян Цеков Даскалов (известен като Стоян Ц. Даскалов) е български писател и сценарист.

Роден е в село Лиляче на 22 август 1909 г. Завършва през 1928 г. педагогическото училище в Лом, а през 1932 г. и учителския институт в Шумен. През 1942 г. завършва славянска филология в Софийския университет.

Публикува първата си творба в списание „Светлоструй“ през 1930 г. Пише и в редица други списания като „Угари“, „Кормило“, „Златорог“, РЛФ, „Жупел“, „Бран“ и др.

Умира на 18 май 1985 г.

• „Улица Петропавловска“ – новела
• „Магдина чука“,
• „Мелницата Липованска“, (Преведени на турски от Мустафа Балел, през 1975 г.; второ издание през 2011 г.)
• „Път“ – роман,
• „Първа дружба“,
• „Стубленските липи“,
• „Поколение без земя“,
• „Есенно сено“,
• „Земя на апостоли“,
• „Предшественикът“,
• „Своя земя“ – роман,
• „Паричката“
• „Звънчето на Рогуша“
• „Моите ученици“

• Дъщерите на началника (1973)
• Опак човек (тв, 1973)
• Село край завод (1969)
• Стубленските липи (1960)
• Тайната вечеря на Седмаците (1957)
• Неспокоен път (1955)

• Произведения на Стоян Ц. Даскалов в Моята библиотека
• Марин Ботунски, „Голямата къща“ на епика“, в. „Зов за истина“, 4 октомври 2009
• Стоян Даскалов в Internet Movie Database

Нормативен контрол BIBSYS BNF CONOR.BG FAST GND ISNI Koninklijke LCCN LNB NKC NLA PLWABN IdRef VIAF WorldCat