Стоян Киркович – Уикипедия

Стоян Киркович
изтъкнат български лекар и учен
Роден	10 август 1875 г. София, тогава Османска империя
Починал	14 март 1960 г. (84 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Семейство
Баща	Кирко Киркович
Майка	Рада Киркович
Подпис

Стоян Кирков Киркович е изтъкнат български лекар и учен, професор в областта на вътрешната медицина, както и един от основоположниците на Медицинския факултет в София през 1918 г.

Роден е на 10 август 1875 г. в София в семейството на общественичката Рада Киркович и д-р Кирко Киркович, който е първият български лекар в града преди Освобождението. През 1900 г. Стоян Киркович завършва медицина във Виена, където по-късно (1904-1906) специализира вътрешни болести при известния проф. Едмунд фон Нойзер (Edmund von Neusser). След завръщането си в България е назначен за ординатор във Вътрешно отделение на Александровска болница, София. Участва в Първата световна война като запасен санитарен подпоручик, началник на 1-ва местна болница в Моравска военноинспекционна област. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „Свети Александър“, IV степен.^[1] През 1920 г. Киркович е избран за доцент, а през 1927 г. - за професор. Той е първият директор на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести, която ръководи до пенсионирането си през 1947 г. Проф. Киркович е автор на множество научни книги, сред които и някои от първите български учебници и ръководства по вътрешни болести. За негово върхово постижение се приема книгата „Пропедевтика на вътрешните болести“, излязла от печат за пръв път през 1931 г. и претърпяла впоследствие седем издания. Учебникът е всеобщо признат за класически труд в българската медицинска книжнина.

Днес името на проф. Киркович носи най-голямата болница в Стара Загора, по-рано Окръжна болница, както и улица в квартал „Дървеница“ в София (Карта).

• Паскалев, Д. Н. и Кирчева, А. Б., „Професор д-р Стоян Киркович (1875–1960) – незабравим класик на българската вътрешна медицина“, сп. „Медицински преглед“, 2005, том 41, № 2, 110-115