Стъпката на Крали Марко (Габрене) – Уикипедия

Стъпката на Крали Марко
Местоположение
41.372° с. ш. 22.974° и. д.
Стъпката на Крали Марко
Местоположение в България Област Благоевград
Страна България
ОбластОбласт Благоевград
Археология
ВидЖертвеник
ПериодI-IV век
Епохакъсна Античност

Стъпката на Крали Марко e праисторическо култово съоръжение, разположено в полите на планината Беласица, непосредствено до село Габрене (Община Петрич, област Благоевград), в местността „Сариев камък“.[1]

Откритие

[редактиране | редактиране на кода]

Стъпката на Крали Марко е открита от научна експедиция на Югозападния университет „Неофит Рилски“, ръководена от проф. Васил Марков през ранната пролет на 2012 г. Своеобразният отпечатък от крака на митичния герой е част от древно светилище и представлява издълбан в скалата басейн. Култовото място е датирано от екипа на проф. Марков между I-IV век сл. Хр.

Светилищното съоръжение представлява скала, която е обожествена в праисторическите времена, като върху нея има издълбани два малки басейна – единият е с формата на огромна човешка стъпка, а другия има кръгла форма. Името на обекта се свързва с народния епос за Крали Марко. Според легендите, разказвани от местното население, единият жертвеник е „Стъпката на Крали Марко“, а вторият е „Стъпката на неговия кон Шарколия“. Според проф. Марков митичният герой е стъпил под планината Беласица, където се намира въпросният камък, а другата стъпка е оставила отпечатък в планината Огражден, така според Марков, „Крали Марко фиксира свещените места на траките“.

Край село Габрене местните жители, обработвайки нивите, са намирали и други находки – т. нар. „връчви“ (питоси).[2][3]

Опазване и консервация

[редактиране | редактиране на кода]

Мястото на светилището е разчистено от местните хора, които се надяват откритието да привлече туристически поток към селото. По данни на агенция „Стандарт“ древното култово място е привлякло вниманието на македонски и гръцки туристи.[4]

Наименование

[редактиране | редактиране на кода]

„Стъпката на Крали Марко“ е често срещано средновековно наименование на праисторически сакрални обекти в днешните територии на България и Северна Македония.

„Стъпки“ на територията на България са регистрирани и картотекирани от археолозите в близост до следните населени места: с. Чокоба, (Област Сливен)[5]; с.Мечкул, (Област Благоевград) – на сакралната територия на светилището Света Амина; с.Бузовград (Област Стара Загора) – до крепостта „Бузово кале“; град Ракитово, (Област Пазарджик) – на изток от града в непроучената тракийска култова местност[6]; "Стъпката на Крали Марко" на Хасара при с.Сталево (Област Хасково) – под връх Голям Хасар; с.Черничево (Област Кърджали) – Ликууто врисче (изворът на Крали Марко)[7]; Вучански камък до язовир Пчелина с.Лобош, област Перник[8].

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ваня Иванова, „Откриха стъпката на Крали Марко край петричко село“, Nova News, 28.08.2012.
  2. ↑ Ваня Иванова, „Откриха стъпката на Крали Марко край петричкото село Габрене“ Архив на оригинала от 2014-02-03 в Wayback Machine., E79 News, 28.08.2012.
  3. ↑ „Откриха стъпката на Крали Марко“ Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine., BNT, 25.08.2012.
  4. ↑ Владимир Симеонов, „Стъпката на Крали Марко води македонци и гърци в наше село“, агенция „Стандарт“, 02.12.2013.
  5. ↑ Крали Марко лекува болни в сливенско село, 10 август 2010.
  6. ↑ Галерия – Стъпката на Крали Марко на сайта Сива-Дионис.
  7. ↑ Георги Станков, „Ликууто врисче: извор на Крали Марко, на Богородица и на самодиви“, 9 август 2009.
  8. ↑ с. Лобош Страница в Уикипедия
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стъпката_на_Крали_Марко_(Габрене)&oldid=12149513“.