Субетей – Уикипедия

Субетей багатур
	Субетей багатур
монголски военачалник
Роден	около 1175 г. ?
Починал	1248 г. (73 г.) ?

Субетей багатур е монголски военачалник, основният стратег на Чингис хан и Угедей хан. Той подпомага Чингис хан при завоюването на Монголия, Северен Китай и Средна Азия и командва армиите на Бату хан във Волжка България, Киевска Рус, Полша и Унгария.

Син на ковач, благодарение на способностите си Субетей се издига до орлок, най-високото положение в Монголската империя, заемано от човек извън рода на Чингис хан. Той е сред най-висшите монголски военачалници, след самия Чингис хан. Самият хан не вземал решение преди да чуе неговото мнение. Оценил важността на обсадната техника-катапулти и требушети, заслони за обсаждащата войска, поради което привлича в армията си хора с технически умения от подчинените народи. Субетей превръща разузнаването, логистиката и дългосрочното военно планиране в истинско изкуство. При похода в Източна и Централна Европа, например, той събира информация за противника повече от година преди самите военни действия. Тактиката му е съобразена със спецификата на противника, терена и атмосферните условия, но най-често в нейната основа е леката кавалерия, а мобилността и доброто снабдяване на армиите е сред основните му приоритети. Изключителен прагматик при воденето на битките. Не се е колебаел, ако трябва да жертва част от войниците си, за да спечели битката.

Външни препратки

Субетей на coldsiberia.org ((en))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Subutai в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.