Султан – Уикипедия

Султан (арабски: سلطان) е арабска дума, която има много различни значения. Превежда се като мощност, авторитет, управител или ръководител. Използва се от мюсюлмански независими владетели като монаршеска титла със значение на владетел[1].

Още от 998 година халифатите са употребявали титлата султан. Първи, нарекъл се с титлата, е Махмуд Газневи (998 – 1030). По-късно се използва от владетелите на Османската империя и от мамелюците в Египет.

Днес султан е монаршеска титла на владетелите на Оман и Бруней, а също и на владетелите в Малайската федерация.

Османският султан е титла, носена от владетеля на Османската империя в периода 1299 – 1922 г.[2]. Често е наричан и падишах, защото владее свещените за исляма градове – Мека и Медина. В цялата история на Османската империя султаните са 36.