Суфизъм – Уикипедия

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, оправяне на суров машинен превод и имена на латиница. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Заглавието на тази статия може да се сбърка със софизъм.

Част от поредицата относно
Ислям
Вярвания
Аллах Единосъщие на Аллах Мохамед Други пророци
Практики
Изповядване на вярата Молитва Говеене Милостиня Поклонение
Текстове и закони
Коран Сунна Хадис Фик Шариат Калам Суфизъм
История и лидери
Разпространение на исляма Семейството на Мохамед Сподвижници на Мохамед Сунити Шиити Праведните халифи Шиитските имами
Култура и общество
Ислямски науки Животни Изкуство Календар Децата Демография Празници Джамии Философия Наука Жените Политика Дауах
Вижте също
Критика Ислямофобия Глосар на ислямските термини
Ислямски портал

Суфизмът или тасаууф (на арабски: تصوّف, ṣūfīya, تَصَوُّف, tasawwuf; Sufismus, Sufitum, Sufik) е аскетично течение в исляма до 9 век, стремящо се към разкриването на негови скрити мистични измерения.^[1][2][3] Последователите на суфизма се наричат суфии или дервиши.

Класическите суфистки учители дефинират суфизма като „учение, чиято цел е поправянето на сърцето и отвръщането му от всичко друго, освен от Аллах Теаля“^[4] или като „учение, чрез което човек може да научи как да пътува в Божественото присъствие, да пречисти вътрешната си същност от нечистотата и да я разкраси с различни похвални черти“. Традиционни суфистки практики са повтарянето на имената на Аллах Теаля(зикр)^[5] и аскетизма.

Суфизмът възниква и събира последователи сред мюсюлманите в края на 7 век като реакция срещу все по-светския характер на халифата на Умаядите. През следващото хилядолетие суфизмът се разпространява на няколко континента и сред различни култури, развиван първоначално на арабски, а след това и на персийски, турски и други езици.^[6]

Най-ранните известни суфисти са самотни мистици, които привличат последователи със силата на личната си святост. Те обучават учениците си как да станат „приятели на Бога“, а онези, които постигат духовно осъществяване, на свой ред учат други. Постепенно неформалната връзка между учители и ученици се формализира с изграждането на тарики (ордени), които са свързани всеки с различен суфистки светец и могат да бъдат шиитски, сунитски, смесени или необвързани. Обикновено извеждат духовното си родословие от пророка Мохамед чрез неговия братовчед и зет Али ибн Абу Талиб, като най-важното изключение е орденът Накшбандия, който свързва началото си с първия халиф Абу Бакр.^[7]. Орденът Кадир произлиза от Абд ал Кадир Джилани, орденът Рифаи – от Ахмад Рифаи и т.н.^[8] В миналото суфистки ордени като Мевлеви, Накшбенди и Халвенти извършват мисионерска дейност и участват активно в разпространяването на исляма.

 Основна статия: Дервиш

По пътя на един дервиш има следните станции, които той трябва да овладее:

• Schari'a („ислямски закон“)
• Tariqa („мистичния път“)
• Haqiqa („истина“)
• Ma'rifa („вяра“)

• Аттар 1142 – 1220 Нишапур, дн. Иран
• Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми 1207 – 1273

• Hüseyin Hilmi Işık (1911 – 2001 г., Турция)
• Mustafa Cerić (роден 1952 г., Босна и Херцеговина)
• Неджип Фазъл Късакюрек (1904 – 1983 г., Турция)
• Said Afandi al-Chirkawi (1937 – 2012 г., Дагестан, Русия)
• Саид Нурси (1878 – 1960 г., Турция)

• Abdal Hakim Murad (роден 1960 г., Великобритания)
• Frithjof Schuon (1907 – 1998 г., Швейцария)
• Llewellyn Vaughan-Lee (роден 1953 г., Великобритания)
• Martin Lings (1909 – 2005 г., Великобритания)
• Muhammad Imdad Hussain Pirzada (роден 1946 г., Великобритания)

• Hamza Yusuf (роден 1958 г., САЩ)
• Hisham Kabbani (роден 1945 г., САЩ)
• M. A. Muqtedar Khan (роден 1966 г., САЩ)
• Seyyed Hossein Nasr (роден 1933 г., САЩ)
• Zaid Shakir (роден 1956 г., САЩ)

• Abdul Aleem Siddiqi (1892 – 1954 г., Сингапур)
• Muhammad Ma Jian (1906 – 1978 г., Китай)
• Syed Muhammad Naquib al-Attas (роден 1931 г., Малайзия)

• Abdul Latif Chowdhury Fultali (1913 – 2008 г., Бангладеш)
• Akhtar Raza Khan (роден 1943 г., Индия)
• Meher Ali Shah (1859 – 1937 г., Индия)
• Qamaruzzaman Azmi (роден 1946 г., Индия)
• Shibli Nomani (1857 – 1914 г., Индия)
• Tahir-ul-Qadri (роден 1951 г., Пакистан)

• Abdallah Bin Bayyah (роден 1935 г., Саудитска Арабия)
• Habib Ali al-Jifri (роден 1971 г., Йемен)
• Muhammad Alawi al-Maliki (1944 – 2004 г., Саудитска Арабия)

• Abd al-Hamid Kishk (1933 – 1996 г., Египет)
• Abdalqadir as-Sufi (роден 1930 г., Южна Африка)
• Gibril Fouad Haddad (роден 1960 г., Ливан)
• Muhammad ibn al-Habib (1876 – 1972 г., Мароко)
• Muhammad Sayyid Tantawy (1928 – 2010 г., Египет)
• Nuh Ha Mim Keller (роден 1954 г., Йордания)
• Wahba Zuhayli (роден 1932 г., Сирия)

• Ahiyya
• Alawiyyah
• Azeemia
• Aissaoua
• Badawiyya (Badawi)
• Kunta (Mauren), Baqqa'iyya
• Bayramiyya/Bayrami
• Bektaschiyya/Bektaschi
• Burhaniyya/Burhani
• Boutchichiya
• Chishtiyya/Chishti
• Dandarawiyya
• Darqawiyya/Darqawi
• Dhahabiyya
• Dscha'fariyya
• Dscherrahiyya/Dscherrahi
• Faruki
• Ghamkoliya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
• Ghamkol Sharif (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
• Ghamkoliya Iqbaliya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
• Ghamkoliya Nooriya (Naqshbandi/Qadri/Qalandari/Chishti/Suharwardi)
• Haziriyya/Haziri
• Haksariyya
• Hayatiyya/Hayati
• Isma'iliyya
• Khalwatiyya/Halveti
• Khatmiyya
• Kubrawiyya
• Maktab Tarighat Oveyssi Shahmaghsoudi
• Malamiyya/Malami
• Mevleviyya/Mevlevi
• Mouridiyya/Muriden
• Nadiriyya/Nadiri
• Naqschbandiyya/Naqschbandi
• Nasiriyya
• Nimatullahi
• Nur Ashki Jerrahi Sufi Order
• Nuraniyya
• Nurbakhshiyya/Nurbakhshi
• Qadiriyya/Qadiri
• Ramazaniyya/Ramazani
• Raschidiyya
• Rifaiyya/Rifai, Rufaiyya/Rufai
• Safawiyya
• Salihiyya
• Sanussiyya/Senussi
• Suhrawardiyya/Suhrawardi
• Schadhiliyya
• Tidschani/Tidschaniyya
• Yaschrutiyya
• Yeseviyya/Yesevi-Tariqa

• Sufi Movement International
• Sufi Order International
• Sufism Reoriented
• Golden Sufis

• James Fadiman, Robert Frager, Essential Sufism. HarperOne, New York 1999, ISBN 978-0-06-251475-2
• Reynold A. Nicholson, Studies in Islamic Mysticism. Cambridge University Press, Cambridge 1979, ISBN 978-0-521-29546-8
• Yaşar Nuri Öztürk, The Eye of the Heart. An Introduction to Sufism and the Tariqats of Anatolia and the Balkans
• ʿAbd al-Qadir as-Sufi, Was ist Sufismus? Eine Einführung in Geschichte, Wesen und meditative Praxis der islamischen Mystik. O. W. Barth, Bern/München/Wien 1996, ISBN 3-502-65496-4.
• Éric Geoffroy, Initiation au soufisme. Fayard, Paris 2004, ISBN 2-213-60903-9.

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Суфизъм

• Alan Godlas, Sufism’s Many Paths
• Yahya M. Michot: Islamic Spirituality Архив на оригинала от 2010-05-27 в Wayback Machine.; Hartford Seminary
• Seyyed Hossein Nasr, Mystical philosophy in Islam, in: Routledge Encyclopedia of Philosophy
• M. Vaziri, Bibliographie: Islamische Philosophie und Mystizismus Microsoft Word-Dokument
• Nimet Seker, Jüdische und islamische Mystik: Auf dem Sufi-Pfad in jüdischem Gewand Архив на оригинала от 2010-08-05 в Wayback Machine.
• International Association of Sufism Архив на оригинала от 2019-09-20 в Wayback Machine.
• Sufi Live