Съюз на учените в България – Уикипедия

Съюзът на учените в България е съсловна организация на учените в страната, регистрирана като неправителствена организация с нестопанска цел.

Организацията е създадена през 1944 година. Нейни председатели през годините са били: акад. Асен Хаджиолов (1944 – 1945), проф. Георги Павлов (1945), акад. Михаил Димитров (1945 – 1962), акад. Кирил Братанов (1962 – 1986), акад. Любомир Илиев (1986 – 1989), чл.-кор. Александър Янков (1989 – 1990), проф. Иван Матев (1990 – 1998), акад. Дамян Дамянов (1998 – 2015), проф. Боян Вълчев (май-декември 2015)[1], проф. Венелин Енчев (2015-декември 2016)[2][3].

На 1 ноември 2014 година Президентът Росен Плевнелиев удостоява Съюза на учените в България с Почетния си знак по повод 70-годишнината от неговото създаване и приносите на СУБ в областта на приложните изследвания, изграждането на образователни програми в областта на точните науки, както и за приносите при усъвършенстването на законовата уредба, свързана с висшето образование в България в съответствие с европейското законодателство.[4]

Акад. Дамян Дамянов на тържественото събрание за 70-годишнината на СУБ, 31.10.2014 г.

Органи за управление

[редактиране | редактиране на кода]
  • Общо събрание на пълномощниците
  • Управителен съвет
  • Председател
  • Контролен съвет
Председател
  • Проф. Венелин Енчев – химик, ръководител на лаборатория „Теоретична химия“ в Института по органична химия на БАН (до декември 2016 г.)

Организационна структура

[редактиране | редактиране на кода]

Подразделения на Съюза на учените в България са секциите по научни направления в София и клоновете в страната.

Към ноември 2014 година секциите в София са следните[5]:

Клонове в страната

[редактиране | редактиране на кода]

Съюзът на учените в България има учредени клонове във всички областни центрове на България.