French
DeutschТагармишево – Уикипедия
| Тагармишево Υδρόμυλοι | |
| — село — | |
  Тагармишево  Тагармишево  Тагармишево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Боймия |
Тагармишево или Тагармиш (на гръцки: Υδρόμυλοι, Идромили, до 1926 година Ταγαρμίς, Тагармис или Ταργαμίς, Таргамис[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Пела, административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Руините на селото са разположени в северозападния край на Солунското или Пазарското поле, на десния бряг на Гумендженската река между селата Кониково (Дитико) и Бозец (Атира).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Тагармишево е българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Гърмышево като българско село.[3]
На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Тавремешли (Текрим Вермешли) (Tavrermešli (Tekrim Vermešli),[4] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Текри Вермесли (Τεκρή Βερμεσλή), християнско село.[5]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Текри Вермишли (Тогармишево) има 95 жители турци.[6]
По данни на Екзархията в 1910 година Тагармишево има 8 семейства и 43 жители българи.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Тагармис (Ταγαρμίς) като село с 33 мъже и 40 жени.[5] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тагармишево има 15 къщи славяни християни.[8]
Българските му жители са принудени да се изселват в България. Ликвидирани са 5 имота на жители, преселили се в България.[5] Малко по-късно в селото са заселени 2-3 влашки стотовъдни семейства, но и те по-късно го напускат.[2] В 1926 година е прекръстено на Идромили.[9]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 73[2] | 0[2] | 12[2] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 79. (на македонска литературна норма)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 4 август 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
