Тайдзи цюан – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: енциклопедизиране на стила, избягване на 1 л. мн.ч. и лични коментари, посочване на източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Тайдзи цюан
Тай чи
Ян Ченгфу в поза Ян стил тай чи пост, около 1931 г.
Информация
Фокусиран на	Китайски даоист
Държава	Китай
Създател	Джанг Санфенг
Известни представители	Чън Чанксинг, Ян Луан, Янг Ченгфу, Сун Лутанг
Олимпийски спорт	демонстрация
Тайдзи цюан в Общомедия

Тайдзи цюен, или също известно като тайчи чуан (на китайски 太極拳 – „юмрукът на великия предел“, тайдзи, цюен – юмрук, военна тактика), е от семейството на вътрешните стилове на Ушу, заедно с Ба гуа джан и Син И цюан.

Има много легенди за създаването на Тайдзи (Тай Чи). Огромната му популярност в наши дни е довела до създаването на истории, някои от които звучат дори свръхестествено – никоя от които не би могла да бъде доказана исторически.

Според всички писмени източници, достигнали до нас, терминът Тайдзицюан за пръв път е употребен от генерал Чън Уантин около 1650 година. През целия си съзнателен живот генералът е командвал армиите на тогавашната династия Мин. Когато се пенсионира и се връща по родните си места, той систематизира бойния опит, придобит от дългите години имперска служба и го комбинира с китайските Дао Ин и Туй На системи (а именно системи за работа с вътрешната енергия „ци“ на тялото) и създава бойното изкуство Тайдзицюан. В англоговорещите държави им е трудно да произнесат термина Тайдзицюан, затова го изменят на Тайчичуан. После го съкращават за улеснение до Тай Чи – терминът, който познаваме днес. Чън Уантин въвежда в бойното изкуство учението за каналите и меридианите. Той изобретява техниката „бутащи ръце“, която преди него никой не споменава. В своите изследвания Чън Уантин се опира главно на труда на живелия през XVІ век военачалник Ци Дзигуан. Там били описани всички по-известни по онова време системи на Ушу. Чън Уантин заимства голяма част от съдържащото се в тези трудове като дава своя трактовка на нещата и ги привежда в съответствие със своята теория. Така са създадени няколко комплекса от движения, които по-късно стават известни като Тайдзи Цюан.

През първите десетилетия след създаването си, системата на Тай Чи се предава изключително в семейството на генерала – фамилия Чън. Преподавало се е единствено на синове. Толкова високо са ценяли практиката, че не са преподавали на дъщери, за да не излиза изкуството от семейството.

По времето, когато Грандмайстор Чън Чансин, 14-о поколение от фамилия Чън бива глава на фамилията и пазител на изкуството, той решава да скъса с тази секретност и да преподава на всички, които биха искали да изучават Тай Чи. В резултат много хора стават негови ученици. Не след дълго някои ученици започват да модифицират системата и да премахват някои нейни елементи – движения и принципи, с цел да я направят по-достъпна за масово практикуване. Тези модификации започват да носят и фамилните имена на учениците, които са ги създали – това е началото на различните стилове в Тай Чи. В днешно време най-популярните такива модификации (стилове) са Чън стил (оригиналът на практиката), Ян, У, Сун и Хао стил, които в по-голяма или по-малка степен са запазили части от оригиналната система и са премахнали други. В средата на 19 век ученик във фамилията Чън е Ян Лучан – създателят на т. нар. стил Ян, на базата на който възникват по-късните У и Уу.

В началото на 20 век в Пекин живее легендарният майстор на Тай Чи – Грандмайстор Чън Факъ. Той налага Тай Чи като едно от най-ефикасните бойни изкуства и допринася за неговото всеобщо признание и изключително разпространение в Китай по онова време. Той доразвива изкуството, като добавя нови комплекси към класиката на Тай Чи. Особена роля в налагането на Тай Чи в Китай има налагането на комунизма в тази страна. През 1956 година е публикувана брошура – наръчник по Тайдзи цюан, където традиционните дълги форми са съкратени и се препоръчват за практикуване от народа на Китай, предимно във функцията на Ци гун, или като лечебна гимнастика. С това се свързва и масовото практикуване на Тайдзи цюан в Китай. Независимо от това в страната бойното изкуство продължава да се развива и в рамките на старите традиционни принципи.

Днес Тайдзи цюан се изучава, освен в Китай, в Северна Америка, Европа (включително България), и Далечния изток.

Тайдзи цюан е изграден върху принципите на И Дзин („Книга на промените“) и философията на Лао Дзъ, изложена в „Дао дъ дзин“. Нарича се „вътрешно бойно изкуство“ поради това, че е основано върху китайската традиция, а не върху „външните“, привнесени будистки традиции, върху които почиват външните стилове на Ушу, например шаолинските.

Основен принцип в даоизма е липсата на съпротивление. Във връзка с него, боецът се слива със силата на източника и я връща към него. От „И Дзин“ се възприема схемата на великия предел и осемте триграми. В Тайдзи цюан осемте триграми отговарят на осемте основни психофизически сили – пън (отражение – външната сила на формата) – циен (небе), лю (отвеждане) – на кун (земя), дзи (преса) – на кан (вода), као (удар с рамо) – на гън (планина), лие (разцепване, разделяне) – на джън (гръм), джоу (удар с лакът) – на дуей (езеро), цай (засаждане, сила надолу) – на сюн (вятър), ан (бутане) – на ли (огън). Тези триграми отговарят на силите във формата по метода на подреждане Хуо Тиен – „Предишни небеса“.

Подреждането по метода Сиен тиен – „следващи небеса“ дава баланса на тези сили във формата и тяхното равновесие, определено от посоките. На посоката изток съответства елементът дърво – поглед наляво, изразен от триграмите джън и дуей. Поражда се посоката юг – поглед напред – настъпление – елемент огън – ли. Огънят поражда земята в центъра – триграма кун и гън. Земята поражда небето – циен и дуей. Небето поражда водата – кан – отстъпление. На свой ред кан поражда дървото и кръговратът се повтаря. Такава е схемата на взаимно пораждане на петте елемента, която се изобразява като пентаграм.

Има и схема на взаимно унищожение на тези пет елемента, върху които са изразени бойните аспекти на Тайдзи цюан. Накратко – дървото унищожава земята, водата унищожава огъня, металът унищожава дървото, земята прегражда водата, огънят унищожава метала.

Съответствията между триграмите, силите и координацията са свързани с Ци на вътрешните органи, което прави Тайдзи цюан в известен смисъл вид Ци гун.

Това, което свързва Тайдзи цюан с даоизма е намирането на тялото и функцията на Дао – естественото положение на човека в пространството и времето.

Формата, съответна на японската ката, е комплекс от движения, където тези принципи се изявяват.

От моментът, в който Грандмайстор Чън Чансин започва да преподава на всички, които изявяват желание да се обучават, много хора стават негови ученици. Някои започват да променят стила и да премахват определени движения и принципи, съответно кръщават модифицираните практики със собствените си фамилни имена. Така се появяват новите стилове. Най-известни стилове са Чън (оригиналът на изкуството), Ян, У, Уу, Ли, Джаобао, Сун, които носят имената на фамилиите, в които те първоначално започват да се практикуват. Чън стил се отличава с използването на спиралната сила в тялото. Спиралната сила провокира специфично движение на енергията в тялото по време на практиката.

Мнозина превеждат „цюан“ като юмрук или бокс, но е важно да се знае че „цюан“ се използва в смисъла на военна тактика – това е ясно от петте военни трактата, един от които е този на Сун Дзъ. Военната тактика е подчинена на стратегия. Целта на Тайдзи цюан е да се постигне пътят на самоусъвършенстването. От даоската алхимия са познати две цели по този път. Първата е затварянето на микрокосмическата орбита. Втората е затварянето на макрокосмическата орбита. Първата цел се постига чрез статична медитация, втората цел – с динамична медитация.

Статичната медитация може да бъде седяща и стояща – джан джуан. Джан джуан е преход между статичната и динамичната медитация. Динамичната медитация е свързана с изпълнението на формата – намирането на покоя в движението и на движението в покоя.

Бойните техники изцяло зависят от вътрешния покой. При тренировките се използват упражнения за двойки – туей шоу („бутащи ръце“), да лю („голямо отвеждане“), сан шоу („разпръскване на ръцете“) и бойни приложения на всяко едно от движенията, заложени във формата. Основно за правилното развитие в Тайдзи цюан е по време на изпълнение на формата умът да бъде зает с бойното приложение, а не с усещането за енергия. Това гарантира, че в течение на практиката, енергията Ци ще се движи правилно в тялото.

• Чън Тай Чи Академия - България
• Световна Чън Сяоуан Тай Чи Асоциация – България
• Кунфу Център Сюангуей(玄龜功夫中心)

• Даоизъм
• Чи