Тарфа – Уикипедия

Тарфа
Örencik
Турция
41.3289° с. ш. 28.4811° и. д.
Тарфа
Мармара
41.3289° с. ш. 28.4811° и. д.
Тарфа
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетИстанбул
Площ23,3 km²[1]
Надм. височина91 m
Население797 души (2011)
МПС код34

Тарфа или Тарфо (на турски: Örencik, Йоренджик) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Истанбул.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира северно от Чаталджа, близо до западния бряг на езерото Деркос (Дурусу гьол).

История

[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Тарфа е българско село в Османската империя.[2] Анастас Разбойников предполага, че то е възникнало по-рано, на базата на български овчарски къшли.[3] Нови българско заселници идват от Ени махле (Чирпанско), Беброво, Тетевен, Троян, Казанлък, Пловдив, Копривщица, Златица, Факия, Старозагорско, Софийско, Западна Македония.[4]

В 1830 година Тарфа има 100 български къщи, в 1878 - 160, а в 1912 - 240.[5] Около 1868-1869 година в Тарфа се открива българско училище, финансирано от благотворителното дружество „Просвещение“ в Цариград.[6] По-късно в училището в селото учителства деецът на ВМОРО от Крива паланка Манасий Лучански.[7] През учебната 1908-1909 година в началното училище в Тарфа се обучават 90 ученици.[8]</ref>

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Тарфа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] През Балканската война в покрайнините на селото са погребани много български войници, участвали в атаката на линията Чаталджа основно от 29 Ямболски пехотен полк, 42 пехотен полк и 32 загорски полк, които са били авангарда на операцията. По това време при Тарфа върлува епидемия от холера.[10] В спомените си от Балканската война Петър Курдоманов, учител от Калипетрово, Силистренско описва селото последния начин:

„ Тарфа е чисто българско село с 270 къщи, църква с един свещеник, училище с един учител-мъж и две учителки. Калдъръмени улици и вода в голямо изобилие, но замърсена, така че не е за пиене.[11] “

Българското население на Тарфа се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Бежанците от Тарфа са настанени в селата Архиянли, Доуруклий, Урузово, Стралджа, Каба сакал, Карагьозлер, Трашакьой, Кафка, Коскьой, Якезли, както и в Ямбол. Най-голяма група - 90 семейства се установяват във Ваякьой, по-късно Долно Езерово, днес квартал на Бургас.[12]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Тарфа
  • Георги Илиев (1881 - 1961), български писател
  • Димо Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[13]
  • Тодор Стоянов Николов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война на 23 юли 1918 година[14]
  • Яне Генчов (Яни Ганчев, 1881 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 12 лозенградска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[15]
Починали в Тарфа
  • Иван Иванов Комарницки, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 4 ноември 1912 година[16]
  • Райчо Минев, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война на 4 ноември 1912 година[17]
  • Стефан Радев Иванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 8 ноември 1912 година[18]
  • Тодор Колев Джаджев, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война на 14 ноември 1912 година[19]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ İstanbul'un Mahalle Bazında Nüfus Yoğunluğu Haritası // Архивиран от оригинала на 25 септември 2024 г. Посетен на 24 септември 2024 г. (на турски)
  2. ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 300.
  3. ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 84-85
  4. ↑ Райчевски, С. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV – XX век, С., Изд. „Отечество", 1994, с.121.
  5. ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 344.
  6. ↑ Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800-1878, София 1994, с. 182.
  7. ↑ „Илюстрация Илинден“, книга 3 (93), 1938, стр.7.
  8. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 239.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  10. ↑ Dimitrova, Snezhana. Of Other Balkan Wars: Affective Worlds of Modern and Traditional (The Bulgarian Example). In: Perceptions: Journal of Foreign Affairs, Ankara, 2013, pp. 29, 40.
  11. ↑ Dimitrova, Snezhana. Of Other Balkan Wars: Affective Worlds of Modern and Traditional (The Bulgarian Example). In: Perceptions: Journal of Foreign Affairs, Ankara, 2013, p. 43.
  12. ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 255-256, 262-263, 267, 272-273, 279-281, 284.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
  14. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 30
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 142.
  16. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 50
  17. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 13, л. 14
  18. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 88
  19. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 41
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тарфа&oldid=12248078“.