Театър на Марцел – Уикипедия
Театърът на Марцел (на латински: Theatrum Marcelli) е римски театър, намиращ се близо до десния бряг на Тибър.
Строителството му е замислено от Юлий Цезар, а е осъществено от Октавиан Август, който през 12 пр.н.е. го посвещава на паметта на своя покоен племенник и зет Марк Клавдий Марцел (син е на сестра му Октавия).
При вътрешен диаметър от 111 метра (общо 130 м на залата) театърът е събирал около 11 – 15 хиляди зрители. Височината на трибуните е 30 метра. Имал е 3 етажа, оформени отвън в дорийски, йонийски, коринтски стил. Частично са запазени само долните 2 етажа[1].
През Средните векове зданието е преустроено в крепост, над която е надстроен дворецът на знатния род Орсини. През 1926 – 1932 г. по-късните съоръжения около театъра са премахнати. Днес неговата ренесансова надстройка се използва като жилищна сграда[2].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((it)) Teatro di Marcello Архив на оригинала от 2013-03-14 в Wayback Machine., май 2013 г.
- ((it)) site=Libero.it L'intervento del prof. Paolo Fidenzoni: Teatro di Marcello, 22.05.2015
|