Далекосъобщения – Уикипедия

Далекосъобщения
	Далекосъобщения
КИД-2008
	J. Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения
	61. Далекосъобщения
	61.1. Далекосъобщителна дейност чрез фиксирани мрежи 61.2. Далекосъобщителна дейност по безжичен път 61.3. Спътникова далекосъобщителна дейност 61.9. Други далекосъобщителни дейности
	Далекосъобщения в Общомедия

Далекосъобщенията,^[1] наричани също телекомуникации или електронни съобщения,^[2] са преносът, излъчването и предаването с цел комуникация и в интернет обмен на информация чрез използването на сигнали, текстови и семиотични знаци, думи, изречения, текстове, семантично самостоятелни съобщения, също така образи и звуци, или информация от различен тип чрез жична, кабелна, радио, сателитна, оптична или базирана на електромагнетизъм система.^[3]

Далекосъобщенията са отрасъл на икономиката, част от сектора за създаване и разпространение на съобщения, информация и творчески произведения, продукти, и далекосъобщения, включващ преноса на СМС съобщения и информация – телефония, интернет, радио и телевизионни програми и други – чрез кабелни и безжични мрежи и пряко свързаните с това дейности, като изграждането, поддръжката и експлоатацията.^[1]

История

Античност

В по-ранните години от човешката история далекосъобщенията се състоят в употребата на визуални (като дим, оптични телеграфи, сигнални флагове, оптически хелиографи) или аудио (звукови) сигнали и съобщения чрез кодирано биене на барабани, хорни или силни изсвирвания.

Телефон и телеграф

Руският изобретател Павел Шилинг през 1832 г. в Петербург създава първия в историята телеграфен апарат. Линията е прекарана между Зимния дворец и зданието на Министерството на съобщенията.^[4] Първият електрически телеграф е патентован през 1837 г. от Уилям Фотергил Кук. На 24 май 1844 г. Самюъл Ф. Б. Морз предава първото електрическо съобщение „Какво е направил Бог?“.^[5] Няколко десетилетия по-късно освен писменост, по електрически път започва да се предава и говор. През 1870 година, назависимо един от друг в разлика от няколко часа, Александър Бел и Илайша Грей патентоват телефона като устройство, преобразуващо звук в електрически сигнал. След 1880 година предаването на телефонни сигнали започва да се осъществява на разстояния над километър.^[6]

Типове

Телекомуникациите могат да се разделят по два основни признака:

Етимология

Гръцкият префикс tele- (τηλε-) означава 'отдалечен', а латинското communicare е 'да споделяш'. Думата произлиза от френски télécommunication и е изкована от френския инженер и романист Едуар Естони през 1904.^[7]^[8]

Преносна среда
- Наземна (оптичен кабел, меден кабел, коаксиален кабел)
- Безжична (радио, ефирна телевизия, безжични мрежи)

Телекомуникационна услуга
- Пренос на глас (радио, телефония)
- Пренос на образ (телевизия, видеоконференция)
- Пренос на данни (достъп до споделени ресурси)
- Комбинирана

Елементи

Основните елементи за осъществяване на телекомуникация са:

Предавател
Преносна среда и телекомуникационна мрежа
Приемник

В условията на телекомуникация, предавателят и приемникът са едно устройство, но работещо в два или повече честотни канала (честота на приемане и честота на предаване).

Необходимо уточнение е, че в зависимост от посоката на предаване, преносната среда може да е различна.

Вид на предаването

Основна статия: Предаване (телекомуникации)

Според броя на приемниците се прави следното разграничение на видовете свързване:

точка към точка (един предавател – един приемник (на английски: point-to-point))
- пример: телефонен разговор
точка към много точки (един предавател – точно определен брой приемници (на английски: point-to-multipoint)). Това е мрежова топология с отделни потребителски линии и междинен пасивен възел, където тези линии се обединяват върху споделена линия.^[9]^[10]
- пример: конферентен разговор
радиоразпръскване (един предавател – неопределен брой приемници (на английски: broadcast))
- пример: незащитено радиопредаване (всеки може да приема)

Трънкинг

Основна статия: Трънкинг

Когато става дума за споделяне на общ комуникационен ресурс, се използва понятието трънкинг – процес на избиране на един свободен комуникационен път от много възможни. Резултатът е увеличаване на капацитета на двупосочната (дуплексна) система, която организира потребителите по подходящ начин.

Доставчици

Основни доставчици на телекомуникационни услуги са:

В България

В края на XX век в България се използва терминът „далекосъобщения“, но от 2007 г. е в сила Закон за електронните съобщения, който урежда обществените отношения, свързани с „пренасяне, излъчване, предаване и приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда“.^[2]

Източници

↑ ^а ^б ec.europa.eu
↑ ^а ^б Закон за електронните съобщения // Посетен на 15 август 2017.
↑ Article 1.3 // Регламент за радиосвързване (ITU Radio Regulations). Международен съюз по далекосъобщения, 2012.
↑ Павел Шилинг в Русский биографический словарь
↑ Invention of the Telegraph loc.gov // посетен на 25.01.2021
↑ Jason Morris The Telephone: A Brief History nationalitpa.com
↑ ((en)) Онлайн етимологичен речник: telecommunication, tele-, communication-
↑ ((en)) Jean-Marie Dilhac, From tele-communicare to Telecommunications, 2004.
↑ P - Point-to-multipoint - Точка към много точки // Министерство на транспорта и съобщенията на България. Посетен на 10 декември 2023.
↑ НАРЕДБА № 7 от 4 // НАРЕДБА № 7 от 4.10.2004 г. за условията и реда за издаване на индивидуални лицензии без конкурс или търг за осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи от неподвижната радиослужба. 19.10.2004 г. Посетен на 10 декември 2023. 1. "Далекосъобщителна мрежа от неподвижната радиослужба от вида "точка към точка" е далекосъобщителна мрежа, състояща се от определен брой (един или повече) радиорелейни участъци, всеки от които осигурява далекосъобщения между две радиорелейни станции, разположени в определени неподвижни точки. 2. "Далекосъобщителна мрежа от неподвижната радиослужба от вида "точка към много точки" е далекосъобщителна мрежа, включваща една или повече конфигурации, състоящи се от свързвани посредством далекосъобщения една станция в неподвижна точка с повече от една станция, разположени също в неподвижни точки.

Външни препратки

Антони Славински, Телекомуникации, Университетски речник на Нов български университет

[europa.eu-1] а ^б ec.europa.eu

[lex.bg-2] а ^б Закон за електронните съобщения // Посетен на 15 август 2017.

[3] Article 1.3 // Регламент за радиосвързване (ITU Radio Regulations). Международен съюз по далекосъобщения, 2012.

[4] Павел Шилинг в Русский биографический словарь

[5] Invention of the Telegraph loc.gov // посетен на 25.01.2021

[6] Jason Morris The Telephone: A Brief History nationalitpa.com

[7] ((en)) Онлайн етимологичен речник: telecommunication, tele-, communication-

[8] ((en)) Jean-Marie Dilhac, From tele-communicare to Telecommunications, 2004.

[mtc._P-Po-9] P - Point-to-multipoint - Точка към много точки // Министерство на транспорта и съобщенията на България. Посетен на 10 декември 2023.

[crc-10] НАРЕДБА № 7 от 4 // НАРЕДБА № 7 от 4.10.2004 г. за условията и реда за издаване на индивидуални лицензии без конкурс или търг за осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи от неподвижната радиослужба. 19.10.2004 г. Посетен на 10 декември 2023. 1. "Далекосъобщителна мрежа от неподвижната радиослужба от вида "точка към точка" е далекосъобщителна мрежа, състояща се от определен брой (един или повече) радиорелейни участъци, всеки от които осигурява далекосъобщения между две радиорелейни станции, разположени в определени неподвижни точки. 2. "Далекосъобщителна мрежа от неподвижната радиослужба от вида "точка към много точки" е далекосъобщителна мрежа, включваща една или повече конфигурации, състоящи се от свързвани посредством далекосъобщения една станция в неподвижна точка с повече от една станция, разположени също в неподвижни точки.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]