Тодорова неделя – Уикипедия

То̀дорова неделя (Ту̀дурица, Ту̀дурска неделя, Трѝмирна неделя, Суха неделя, Луда неделя, Гладна неделя, Черна неделя, Глуха неделя, Кукерска неделя) в българския народен календар се нарича седмицата от Сирни заговезни до Тодоровден (първата седмица от Великия пост). Тодорова неделя е свързана с най-строг пост – тримирѐне.

В народните представи се схваща като лош и опасен период – както за хората, така и за приплода и за реколтата. В Източна и Югоизточна България се смята за лоша („хаталия“) седмица; вярва се, че който се разболее през нея не може да се излекува (Елховско) и че „глухият Тодор“ причинява глухота и изсъхване на хора и посеви (Странджа). В Ловешко и Плевенско седмицата е нечиста („разпуловна“) и се смята, че през това време нощем ходят таласъми, караконджули и др. подобни, „св. Тодор на бял кон и баба Тудорица“. Спорадично се среща и вярването, че ако пиле, излюпило се от яйце, което е снесено през Тодоровата неделя, прескочи мъртвец, то той ще се превъплъти.^[1]

Тези вярвания са довели до множество забрани, главно по отношение на жените: вечер да не закъсняват, да не правят седенки, за да не ги срещне и напакости св. Тодор; не се оре и сее, за предпазване от градушка (Средна Северна България); не се пере и не се сушат дрехи, за предпазване от глухота и изсъхване (Странджанско); не се вари вода и не се меси хляб с квас, за да няма червеи по житните храни (Кюстендилско) и др. Това е отразено и в различните названия на целия период и на отделните дни от седмицата.^[1]

Във вярванията Тодоровата неделя е една от трите „сестри“ – втората е Русалската неделя, а третата е Мръсната неделя след Коледа, Празната неделя след Великден или Средпостната неделя. През тези седмици има сходни забрани.^[1]

За всеки ден от тази седмица, от понеделник до събота включително, има определени забрани и обредни действия.

Дните от тази седмица, които са важни във вярванията са от понеделник до събота включително.

 Основна статия: Чист понеделник

Понеделникът от тази седмица е наричан Чист понеделник или заради свързаните с него обичаи Песи понеделник или Кукеровден.^[2]

В по-голямата част от България на Чист понеделник се провеждат кукерските игри – карнавален маскарад със специфична сложна драматургия.^[3]

На този ден се извършва ритуално люлеене на кучетата за предпазването им от болестта бяс.^[4] Този обичай, наричан също цирене или тричане на кучетата, в по-далечното минало широко разпространен, още в края на XIX век вече има ограничено разпространение, главно в Източна Тракия.^[4] При него младежите от дадено село извеждат кучетата си на определено място извън него и ги залюляват по три път на специално приготвена люлка.^[4] На някои места вместо това кучетата се пускат да бягат из селото със завързана за опашката кратунка с пепел.^[4]

На места (Добруджа, Странджа, Югозападна България) денят се свързва с мишките. Палят се огньове, за гонене на змии и гущери (Добруджа), някъде пекат „змиюрки“ – малки хлебчета с форма на змия, за предпазване от змийско ухапване.^[1]

Вторникът на Тодоровата неделя е известен като Чърн (Черен) вторник, Сух вторник, Глух вторник или Усо̀вски вторник.^[1] За него се смята, че е най-лошият от всички вторници, които по-начало са смятани за най-лошите дни в седмицата – според поверията във вторник не се започва нова дейност, не се тръгва на път, не се сее, не се сключват сделки, защото започнатото във вторник ще бъде несполучливо.^[5] Ако някой човек твърде често е сполетяван от нещастия, за него се казва, че е роден на Чърн вторник.^[5]

Денят е смятан и за „началника на сушата“, затова се почита и против суша.^[5] Свързаните с това обичаи са по-широко разпространени в далечното минало, а в края на XIX век продължават да се спазват в Плевенско, Белоградчишко, Къзълагачко.^[5] Меси се обреден хляб, който се разчупва на дръвника и с него се канят дъждовните облаци.^[6] Залък от хляба се хвърля на покрива за облаците, друг се отнася на нивата, а трети се хвърля в реката за дъгата, за която се вярва, че пие вода от там.^[7] Останалата част изяждат прави при стожера на хармана.^[7]

Денят се нарича Усовски вторник в ограничен район Плевенско (Тръстеник и др.). На този ден се взема трикрако столче, на което единия крак се намазва с лой, увива се в парцали и се връзва с червен конец, като се пожелава да изсъхне крака на стола, а не на добитъка. Това се прави заради демона усо̀в, който „изсушавал“ краката на домашните животни.^[7]

Тази сряда е позната като Луда сряда, а също в някои места като Разполовена сряда и Преговяла сряда.^[7] В Източна България завършва строгият тридневен пост и тези, които го спазват, отиват на църква да се комкат, а вечерта се събират на трапеза вкъщи.^[1] В Котленско (Медвен и др.) денят е познат като Преговяла сряда, тъй като този, който е тримирил, вечерта отговява и може да започне да се храни.^[7]

Почита се за предпазване от лудост^[7] и е в пряка връзка с вярването, че всеки човек има на дясното си рамо ангел, а на лявото – дявол, които го напътстват. Ако дяволът вземе превес, то за такъв човек се казва, че „му е слаб ангелът“ и точно този дявол помрачава ума на човека и той полудява. В Тръстеник и други места в Плевенско този ден е известен като Разполовена сряда, защото през него умът на човек можел „да се разполови“, т.е. да полудее.^[7]

Четвъртъкът от Тодоровата неделя е наричан Въртоглав четвъртък (в някои райони – Плевенско, Еленско – също Въртолома̀) и също се приема за лош ден.^[8] Жените не навиват прежда, не въртят чекръка, за да се предпазят хората и овцете от въртоглавост (виене на свят).^[1] Не се варят вода и чорби; меси се обреден хляб, от който ядат хората и домашните животни, като част от него се запазва за лек срещу „шемет“ през годината.^[9]

Петъкът от тази седмица е известен и като Шамотен петък (Шеметен петък). Смятан е за един от дванайсетте най-лоши петъци в годината, на този ден жените не се мият, не се решат и не работят с вретено.^[1]

 Основна статия: Тодоровден

Тази събота е наричана още Тодорова събота, Тодорица и др. Това е празникът Тодоровден, който дава името на цялата Тодорова неделя.

Цитирани източници

• Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981.

• Рачко Попов. Светци-близнаци в българския народен календар. София, 1991.
• Етнография на България. Том ІІІ. Духовна култура. БАН, София, 1985.