Тодор Найчев – Уикипедия
Тодор Найчев | |
български революционер | |
Роден | неизв. |
---|---|
Починал | неизв. |
Тодор Найчев е български революционер.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тодор Найчев е роден в град Прилеп. Напуска Прилеп и в България се присъединява към четата на Адам Калмиков.[1] С нея в края на пролетта на 1885 година навлиза от Кюстендил навлиза в Македония. В сражението при Градец, в което четата е разбита, а Калмиков е убит, Найчев попада в плен. Задено с Питу Гулев е осъден на заточение в Мала Азия. След 10 години затвор Найчев е пуснат свободно да живее в Диарбекир.[2] Жени се за гъркиня в Диарбекир. Използва връзките си в затвора, за да подпомага затворените българи, гърци и албанци[3] и го наричат „българина консул“.[4] При погромите над християните в Мала Азия, раздава парите си на затворниците и се изселва обратно в Прилеп.[3]
Оставя разказ за Калмиковата чета.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 80.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 81.
- ↑ а б Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 82.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 83.