Трявна (община) – Уикипедия

Трявна (община) 42.867, 25.5
Герб
Общи данни
Област	Област Габрово
Площ	254.909 km²
Население	11 834 души
Адм. център	Трявна
Брой селища	106
Сайт	www.tryavna.bg
Управление
Кмет	Денчо Минев (ГЕРБ; 2023)
Общ. съвет	17 съветници ПП „ВМРО – БНД“ (3) ПП „ГЕРБ“ (3) МК „Алтернативата на гражданите – Движение 21“ (2) ПП „БАСТА“ (2) МК „МИР“ (2) ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ОБЕДИНЕНИЕ (2) ПП „Възраждане“ (2) МК „Български социалдемократи“ (1)

Община Трявна се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Габрово.

Общината е разположена в югоизточната част на област Габрово. С площта си от 254,909 km² е най-малката от 4-те общините на областта, което съставлява 12,58% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад – община Габрово;
• на север – община Дряново;
• на изток – община Велико Търново, област Велико Търново;
• на юг – община Мъглиж и община Казанлък, област Стара Загора.

Релефът на общината е средно-, ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на две физикогеографски области на България – Средна Стара планина и Средния Предбалкан.

Около 2/3 от територията на общината се заема от северните разклонения на Средна Стара планина. На запад и югозапад от долината на Дряновска река се простират североизточните разклонения на Шипченска планина с максимална височина връх Бедек (1498 m), издигащ се на границата с община Габрово и община Казанлък. Районът на изток и североизток от долината на Дряновска река се заема от северозападните разклонения на Тревненска планина с връх Марков Ток (1255 m), разположен югозападно от село Кръстец.

Останалата около 1/3 от територията на общината попада в пределите на Средния Предбалкан. Тази част на общината се заема от Габровските възвишения. Тук максималната височина в пределите на общината е връх Стражарска китка (726 m) разположен на североизток от с. Стражата.

В най-северната част на община Трявна, в коритото на Дряновска река, северно от село Войниците се намира най-ниската ѝ точка – 350 m н.в.

Основна водна артерия на община Трявна е Дряновска река (ляв приток на Белица, която е десен приток на Янтра), която протича с горното и част от средното си течение през нея от юг на север в дълбока и залесена долина. Реката извира от югозападното подножие на връх Каменарката в Тревненска планина и се насочва на северозапад. Минава през град Плачковци и общинския център град Трявна, след което северно от село Войниците напуска пределите на общината. Между двата града реката образува малко долинно разширение.

Югоизточните части на общината се отводняват от най-горното течение на река Белица. Тя води началото си югозападно от връх Върбанов чукар в Тревненска планина и се насочва на север. Протича през селата Станчов хан и Белица, завива на изток и източно от село Драндарите напуска пределите на общината.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Общината има 106 населени места с 9180 жители^[2]според преброяването от 7 септември 2021 г. От жителите на общината 8732 души^[2] са в градовете Трявна и Плачковци, а останалите 448^[2] – в селата.

• през 1882 г. – заличени са к. Острювци и к. Срабье поради изселване без административен акт;
• през 1887 г. – заличени са к. Станчичак и са присъединени като квартал на к. Долни Томчевци без административен акт;
• след 1887 г. – заличени са к. Галуните (Галуни) и са присъединени като квартал на к. Бахреци без административен акт;

– заличени са к. Гърците и са присъединени като квартал на к. Късовци без административен акт;

• през 1923 г. – преименувани са к. Дупините на к. Николаево без административен акт;
• МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува к. Дълбоки Томчовци (Томчовци, Томчевци) на к. Долни Томчевци;
• МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува к. КараДамяновци (Дамяновци) на к. Горни Дамяновци;
• МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава к. Илийковци (Илиювци, Илиевци) и к. Хаджиите (Хаджии) поради изселване след 1926 г.;
• МЗ № 3108/обн. 23.11.1940 г. – обединява к. Конарското (от бивша община Плачковоци) и к. Конарското (от бивша община Трявна) в едно населено място – к. Конарското;
• МЗ № 2920/обн. 16 януари 1943 г. – заличава к. Костовци и к. Стоевци и ги присъединява като квартал на к. Бахреци;
• Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува к. Царето на к. Велково;

– преименува м. Олани на м. Гайдари;

– преименува к. Енечери на к. Горяни;

– преименува к. Чакалите на к. Донкино;

– преименува к. Куртовци на к. Дървари;

– преименува к. Гаджулите на к. Малинка;

– преименува к. Околиите на к. Минково;

– преименува к. Бумалча на к. Могилите;

– преименува к. Узуни (Узуните) на к. Планинци;

– преименува к. Джуровци на к. Престой;

– преименува к. Гуглевци (Гугльовци, Гуглювци) на к. Радино;

– преименува к. Табаците на к. Сечен камък;

– преименува к. Аладжии на к. Сливово;

– преименува к. Сърбогъзи на к. Шипково;

– преименува к. Свинарите на к. Ябълковци;

– преименува к. Милиджии на к. Явор;

• през 1956 г. – осъвременено е името на к. Мильовци на к. Милевци без административен акт;
• Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава к. Спанците (Спанци) и ги присъединява като квартал на к. Радоевци;
• Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува к. Генчовци на к. Пещерите;

– преименува к. Стоевци на к. Райнеж;

– преименува к. Поповци за к. Черновръх;

• Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува к. Новаковци на к. Зеленика;

– преименува к. Стойчовци на к. Томчевци;

• Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – признава колиби Енчовци, Късовци (Касовци, Косювци, Косовци), Нейковци, Плачковци, Радевци и Райнеж за села;
• Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – признава к. Божковци за с. Божковци;

– заличава к. Ганев хан (Ганюв хан) и ги присъединява като квартал на с. Божковци;

• Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – признава н.м. Гара Кръстец за с. Кръстец;
• Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава к. Малинка и к. Шипково поради изселване;
• Указ № 959/обн. 28.12.1965 г. – заличава к. Костовци (повторно) и к. Стоевци (повторно) и ги присъединява като квартали на к. Бахреци;

– заличава к. Томчевци поради изселване;

• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на к. Бърдените на к. Бърдени;

– осъвременява името на к. Михилчетата на к. Михалчетата;

• Указ 502/обн. 11.07.1967 г. – преименува к. Уруците (Оруци) на к. Белица;

– обединява к. Белица, к. Мечовци и к. Михалчетата в едно населено място – с. Белица;

• Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – заличава с. Боевци (Боювци) и го присъединява като квартал на с. Плачковци;
• Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Плачковци за гр. Плачковци;
• Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава к. Бъчеварите (Бачувари), к. Долни Цоневци, к. Ковачевци, с. Късовци (Касовци, Косювци, Косовци), к. Минково, с. Нейковци, к. Пунговци (Пунчовци) и с. Райнеж и ги присъединява като квартали на гр. Плачковци;
• Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Божковци, к. Димиев хан (Ханища, Ханищата), к. Раданци, к. Стояновци и к. Хитревци (Хитровци) и ги присъединява като квартали на гр. Трявна;
• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава колиби Бангейци, Престой и Черновръх за села;
• Указ № 8/обн. 11 януари 1991 г. – възстановява старото име на к. Пещерите на к. Генчовци;
• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Град Трявна е формиран като селищен център на района още през XVIII век. Най-ранните данни за съществуването на селище са от времето на тракийските племена, населявали част от Балканския полуостров. В края на XIX век гр. Трявна е безспорният културен и стопански център на района. Развитието на занаятите през периода на Българското възраждане в гр. Трявна води не само до стопански възход, но и до създаване на най-старата художествена школа в България – Тревненската. Оригиналните и уникални занаяти резбарство, иконопис и строителство формират характера и значимостта на Тревненската художествена школа, чиито произведения са разпространявани из цялата Османска империя, Румъния, Сърбия и Русия.

След Освобождението на България през 1878 година общината започва индустриално производство на вълнен текстил, като първата фабрика е открита още през 1883 година. До първата половина на XX век се създават редица промишлени предприятия, в които основните производства са свързани с обработка на дървен материал, мебелно производство, текстил, преработка на плодове, метални изделия, производство на електроенергия. През втората половина на XX век настъпва значително развитие по обем и качество на промишлените мощности в областта на машиностроенето, текстилната и трикотажна промишленост, производството на топлоенергия, мебелно производство и дървообработване.

Развитието на туристическите услуги в община Трявна започва в началото на 1920-те години в гр. Трявна и гр. Плачковци. В началото на 21 век в общината има изградени почивни бази с над 1250 легла. За развитието на туризма като отрасъл на икономиката на общината допринася наличието на благоприятен умереноконтинентален климат с прохладно лято и лека зима.

През средата на общината, от север на юг, по долината на Дряновска река преминава участък от 32,6 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Подкова;

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 57,7 km:

• участък от 25,6 km от Републикански път III-552 (от km 4,5 до km 30,1);
• участък от 29,1 km от Републикански път III-609 (от km 25,7 до km 54,8).

• Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-40. Мащаб: 1 : 100 000.

• Официален сайт на община Трявна Стар сайт: Архив на оригинала от 2012-12-25 в Wayback Machine.

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.