Тудзя – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Тудзя
Общ брой	ок. 8 милиона
По места	Китай: ок. 8 милиона
Език	тудзя диалекти на китайския мяо
Религия	будизъм анимизъм таоизъм
Тудзя в Общомедия

Тудзя (на китайски: 土家族; пинин: Tǔjiāzú; на езика тудзя: Bizika 毕兹卡) е една от 56-те признати народности в Народна република Китай и шестото по численост малцинство в държавата с приблизително 8 милиона души. Тудзя населяват предимно планината Улин, която е разположена на територията на провинциите Хунан, Хубей и Гуейджоу и на града провинция Чунцин. Оригиналното им наименование на езика тудзя Bizika означава „местно население“.

Точният произход на народа тудзя не е изяснен, но се предполага, че историята им може да бъде проследена по един или друг начин до древния народ Ба, който е населявал територията на Чунцин преди почти 2500 години. Апогеят на Кралство Ба е между 6-и и 4 век пр.н.е, а краят му е сложен със завладяването му през 316 пр.н.е. от царство Цин. През вековете за народа, който продължил да населява този район, са използвани различни имена и едва през 14 век за първи път той е наименован тудзя. Името успява да се утвърди и продължава да се използва.

По време на управлението на династията Мин (1368 - 1644) лидерите на тудзя се ползват с особено доверие от страна на китайската държава, която гледа на тях като на сигурни съюзници. Народът е известен с безстрашните си и изключително дисциплинирани войни, които като имперски наемници имали за задача да потушават всякакви бунтове на малцинствата срещу властта. През 16 век войни тудзя се включват в защитата на китайското крайбрежие от непрестанните набези на японски пирати.

През 1644 манджурската династия Цин измества Мин от властта, което довежда до значителни промени в статуквото на тудзя в Китай. Императорите Цин извършват множество административни и политически рокади, чрез които постепенно подменят китайците, заемащи ключови постове, с манджурци. Така властта си гарантира директен контрол над цялата държава, включително и малцинствата. Тудзя, както и други малцинствени групи, са третирани като потенциална опасност за стабилността на властта и Цин правят всичко възможно да привлекат племенните лидери на своя страна. Императорският дворец неколкократно разпределя военни части по границата на земите, населени от тудзя, като форма на сплашване. Тези, които приемели условията на новата власт, са богато възнаградени.

Между 1728 и 1735 земите на тудзя минават под прякото управление на държавата. Въпреки че мнозинството от тудзя предпочитат законите наложени от Цин пред едноличния деспотизъм на племенните водачи, те същевременно изпитват ненавист към опитите на двореца да затрие етническата им идентичност и култура. С отслабването на централизираната власт в началото на 19 век тудзя се включват в множество въстания срещу Цин. Въстанието на тайпините (1850 – 1864) сериозно засяга територията на тудзя, а настъпателната инвазия на западните сили съвсем влошава общото положения в Китай. Тудзя са изправени пред пълен икономически срив след навлизането на евтини чуждестранни стоки в техните земи, което моментално води до невиждано обезценяване на собствената продукция.

С края на династията Цин земите на тудзя се оказват разпокъсани от интересите на алчни военноначалници. Те се стремят да заграбят териториите им, за да ги използват за отглеждане на мак за опиум. През тези неспокойни години в земите на народа царят разбойничество и административни своеволия. Със създаването на Народна република Китай през 1949 земите на тудзя влизат в състава на новата комунистическа власт. Комунистите слагат край на анархията, унищожават маковите полета и изчистват района от бандити. Нововъведените поземлени реформи връщат обработваемите площи обратно в ръцете на тудзя. През януари 1957 народът е признат като една от 56-е малцинствени групи в Китай. Населението е разпределено в няколко автономни префектури и окръзи, които отговарят на земите, които тудзя населяват.

Езикът тудзя е самостоятелен клон от семейството на тибето-бирманските езици. Граматически и фонологично езикът е подобен на езика И, който се говори от народа И в южен Съчуан и северен Юннан. За разлика от езика и, които се владее от над 2 милиона души, тудзя се говори като майчин език от едва 70 хиляди души. По-голямата част от носителите на езика живеят в двете мяо-тудзяйски автономни префектури Сянси и Ъншъ.

По-голямата част от тудзя говорят местните диалектни форми на китайския; други владеят мяо като първи език. Мнозинството от тудзя са двуезични и владеят мандарински китайски и някой от сян или ган диалектните групи. В училищата децата тудзя изучават само стандартен китайски (путунхуа), който е и предпочитаната форма за комуникация между представителите на младото поколение. Дори тези, които използват тудзя или мяо като първи език включват голям брой китайски заемки в речта си.

Повечето представители на народа тудзя са анимисти и почитат тотеми, сред които тези на белия тигър и на костенурката. Някои тудзя се определят като будисти или таости, но в повечето случаи се практикува смесица между две или повече религии, практика широко разпространена в цял Китай.

Тудзя са известни с пъстрите си бродерии от брокат (xilankapu), които често били част от данъка изплащан на китайската власт. Народът е известен и с традиционния танц байшоу, който представлява комбинацията от над 70 ритуална жеста, които изразяват различни сфери на живота.