Търновска архитектура – Уикипедия

Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница.

Търновска архитектура e архитектурата на град Велико Търново. На територията на града, се намират 668 броя сгради – паметници на културата.

Търновската архитектура се е развивала през няколко епохи раннохристиянска, средновековната, възрожденска и от началото на Княжество България.^[1]

Ярък пример за архитектурата през средновековието е творческото наследство от архитектурата на Търновската художествена школа.^[2]

Крепостните стени, които са предпазвали главните ядра на Търновград, са били съставени от креалации. Между тях са се редували амбразури и мерлоните. Тези елементи са се наричали още „бойници“ и са служели за отбрана при нападение. Имало е вътрешни предпазни стени. Друго средство за защита е било т.нар. контрафорс. Според изворите височината на стените на хълма Царевец е варирала от 3,5 до 4,5 метра. Предполага се, че на такава височина са се издигали и стените на Трапезица и Момина крепост, а също така и на петте стени, които са заграждали Новия град. Дворецът е изграден на три нива, включващи Тронна сграда, Царски покои, други жилищни и административни зали, изби, водохранилище. Декориран е с мозайки, мраморни облицовки и стенописи.^[3] Много от болярските жилища са имали вътрешни дворове, в центъра на които е имало параклиси или църкви. Шишмановата баня е една от малкото автентични творения на Търновската архитектура.

• 
  Останки от дворцов комплекс
• 
  Патриаршески комплекс
• 
• 
  Останки от дворцов комплекс
• 
• 
  МАнастир в местносттаФренкхисар

Най-значима следа в архитектурата през Възраждането остава българския гений от Дряново – Колю Фичето. Дряновския майстор е построил църквите:Църква Св. св. Константин и Елена^[4], Църква Св.Марина^[5], Църква Св. Никола^[6], Църква Св. Спас^[7],Църква Св. св. Кирил и Методий.^[8]. Дело на Колю Фичето е и емблематичният Търновския конак, където се е провело Учредителното събрание. Други негови обществени сгради са: Хан на хаджи Николи и Стамболовият хан. Други емблематични сгради: Сарафкината къща (построена през 1861 г.^[9]; пететажна с дървен парапет от осем дървени колонки с извити железни пръчки, които заграждат продълговатото осмостенно пространство на вестибюла), Къщата с маймунката (построена през 1849 г.)^[10], Къщата на Кокона Анастасия,^[11] Консулските къщи^[12], Бейската къща и други. В града е съществувала голяма часовникова кула, изградена от камък.^[13]

• 
  Църква Св.Св.Кирил и Методий
• 
  Църква Св.Никола
• 
  Църква Св.Св.Константин и Елена
• 
  Възрожденски къщи на ул."Гурко"
• 
  Фабрика на Ангел Попов
• 
  Възрожденска къща
• 
  Къща на Борис Денев
• 
  Възрожденски къщи в кв."Варуша"
• 
• 
  Сарафкината къща
• 
  Къщата с маймунката
• 
  Бейската къща
• 
  Консулските къщи, Велико Търново

След Освобождението на България в града се построяват няколко значими сгради:Хотел „Цар Борис“ през 1894 г.(по проект на Стоян Герганов)^[14].Сградата на Стария окръжен съвет (архитект Георги Козаров)^[15],Сградата на първата туристическа хижа^[16],Сградата на старата поща (по проект на Станчо Белчовски)^[17].

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
  Сградата на Мъжката гимназия
• 
• 
• 
  Къща на Леон Филипов
• 
  Сграда на ТЪрновска популярна банка
• 
  МОдернистична къща(реставрирана)
• 

Архитектурата през модернизма е повлияна от архитекти от цялата страна. Решения за по-големите архитектурни проекти са вземани от главно архитектурно бюро в София. През този период са построени следните сгради: Интерхотел „Велико Търново“ (архитект Никола Николов и колектив)^[18],Сградата на МДТ „Константин Кисимов“ построена 1971 г.^[19],Дворецът на културата и спорта „Васил Левски“ построен 1985 г.^[20].

Характерно за ранновъзрожденските къщи каменно приземие и каменен или паянтов етаж и имат засводени каменни входове, големи дървени чардаци.

При тях се забелязва нов композиционен център – етажен вестибюл или салон (остъклен чардак), приземен етаж – приемен вестибюл с вътрешна стълба и покрит двор за стопанска дейност. На носещите греди, фасадите и вестилюба има възможност да бъдат украсени с апликации.^[21] За някои от къщите е характерно вграден гардероб.^[22]

Буржоазните къще се характеризират със замяната на паянтовия градеж с масивен, каменен и тухлен, на дървения гредоред с тухлени сводове, железни греди и стоманобетонна конструкция.

Паметника на Обесените във Велико Търново е дело на италианския архитект Джовани Мосути. Светослав Йоцов е работил върху паметника Майка България.^[23]. Най-мащабния паметник в града - Паметникът Асеневци, е дело на Крум Дамянов, включва Иван Славов, Владимир Игнатов, арх. Георги Гечев и инженер Коста Цеков.

• 
  Паметник на Обесените през 1876 възстанници
• 
  Паметник Майка България
• 
  Паметник Асеневци

Портал „Култура“          Портал „Велико Търново“          Портал „България“