УР-100Н |
|
Произход | СССР |
---|
Вид | МКБР |
---|
Оператори | Русия |
---|
|
Произведени бр. | 126 [1] |
---|
|
Дължина | 27 |
---|
Диаметър | 2,5 |
---|
|
Бойна глава | ядрена |
---|
Взривна мощност | 5 мт / 550 кт |
---|
Брой бойни глави | 1 / 6 |
---|
МОЦ | ? |
---|
Обсег | 10 000 |
---|
Скорост | ? |
---|
УР-100Н в Общомедия |
УР-100Н (название на НАТО SS-19 Stiletto, по ГРАУ 15А30) е съветска междуконтинентална балистична ракета с шахтово базиране. Разработката ѝ започва през 1970 година в ОКБ-52 и пробните изстрелвания се провеждат от 1973 до 1975. През 1976 са направени значителни подобрения по конструкцията и точността. Ракетата е приета на въоръжение през 1974, като през 1978 арсеналът от такива ракети наброява 180. През 1983 той нараства двойно – до 360 ракети. След разпада на СССР броят им е намален, като част от тях остават в Украйна, която предава част от тях на Русия, а другите унищожава. УР-100Н може да носи една бойна глава с мощност 5 мегатона или 6 бойни глави от 550 килотона. Русия планира да върне втория вариант на въоръжение в отговор на американския ракетен щит в Европа. Ракетите ще бъдат на въоръжение до 2030, като не се предвижда съкращаване на бройката. Усъвършенстван вариант на ракетата е използван за изстрелване на южнокорейски наблюдателен спътник през 2006.
- Русия – единствен оператор на УР-100Н
- Украйна – бивш оператор на УР-100Н, предала ракетите си на Русия или ги е унищожила
- 28-а отбранителна ракетна дивизия в Козелск, 60 ракети, модернизирани
- 60-а ракетна дивизия в Татишчево, 66 ракети, модернизирани
|
---|
| Неуправляеми тактически ракети | |
---|
| Тактически и Оперативно тактически ракети | |
---|
| Балистични ракети със среден обсег | |
---|
| Междуконинентални балистични ракети | |
---|
| Орбитали | ГР-1 • УР-200/УР-200А • Р-36орб |
---|
| Балистични ракети за подводници | Р-11ФМ • Р-13 • Р-15 • Р-21 • Р-27 • Р-29 • Р-29Р • Р-31 • Р-39 • Р-39УТТХ «Барк» • Р-29РМ • Р-29РМУ2 «Синева» • Р-29РМУ2.1 «Лайнер» • Р-30 «Булава» |
---|
| |
|