Уилям Артър Уайт – Уикипедия

Уилям Артър Уайт
	Уилям Артър Уайт
британски дипломат
Роден	13 февруари 1824 г. Пулави, Руска империя
Починал	28 декември 1891 г. (67 г.) Берлин, Германия
Националност	Великобритания

Уилям Артър Уайт (на английски: William Arthur White) е британски дипломат, посланик в Османската империя от 1885 до 1891 година.

Има голяма роля за международното признаване на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.^[1]

Уайт е ирландец, но е роден в гр. Пулави, Руската империя (сега в Полша), където са именията на рода му по майчина линия. След като завършва образованието си в Обединеното кралство (в „Кинг Уилямс Колидж“ и кеймбриджкия „Тринити Колидж“) се завръща в родния си край и живее дълго там като частно лице.

Започва професионалната си кариера в британското консулство във Варшава през 1857 година. По време на Полското въстание от 1863 година е изпълняващ длъжността генерален консул. Следващите му назначения са в Данциг (през 1864), Белград (1875) и Букурещ (1879).^[2]

През 1885 година Уайт е определен за временен, а от 1886 – за титулярен посланик на кралицата в Цариград. Броени месеци след назначаването му избухва т. нар. „Българска криза“. На 6 септември 1885 в Пловдив е обявено Съединението, след което в Източна Румелия са въведени българска княжеска администрация и войска. В хода на Посланическата конференция, свикана в Цариград през октомври, Уайт бламира инициативата на останалите сили-гаранти на Берлинския договор за възстановяване на турската власт в Пловдив, а в края на 1885 и началото на 1886 година посредничи за сключването на българо-турската спогодба, с която османското правителство приема прехвърлянето на Южна България под управлението на княз Александър Батенберг. Защитава идеята за персонална уния между двете български държави, която е утвърдена с Топханенския акт на Великите сили през март 1886 година.^[3]

Източници

↑ Edwards, H. Sutherland. Sir William White, K.C.B., K.C.M.G.: For Six Years Ambassador to Constantinople: His Life and Correspondence. London, John Murray, 1902. Посетен на 25 септември 2018.
↑ The Encyclopaedia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Cambridge, 1911. Том XXVIII, с. 602 (посетен на 2 януари 2016)
↑ Стателова, Елена, Андрей Пантев. Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година. София, Издателство „Просвета“, 1995. ISBN 954-01-0672-9, с. 123 – 124, 165 – 167, 170 – 171

[1] Edwards, H. Sutherland. Sir William White, K.C.B., K.C.M.G.: For Six Years Ambassador to Constantinople: His Life and Correspondence. London, John Murray, 1902. Посетен на 25 септември 2018.

[2] The Encyclopaedia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Cambridge, 1911. Том XXVIII, с. 602 (посетен на 2 януари 2016)

[3] Стателова, Елена, Андрей Пантев. Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година. София, Издателство „Просвета“, 1995. ISBN 954-01-0672-9, с. 123 – 124, 165 – 167, 170 – 171

[1]

[2]

[3]