Украинска бежанска криза (2022) – Уикипедия

Украинската бежанска криза от 2022 г. е най-голямата бежанска криза в Европа след края на Втората световна война.[1] Тя започва на 24 февруари 2022 г. с нахлуването на Русия в Украйна. Според официалните данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците към края на юни 2022 г. 5 493 437 бягащи от войната в Украйна са пристигнали в Европа. 3 574 485 от тях са потърсили временна закрила или друга форма на защита в държавата, в която са се установили. 8 402 336 души са напуснали Украйна, а 3 097 412 са влезли в държавата за същия период.[2]

Начало на кризата

[редактиране | редактиране на кода]
Пресичания на границата към страни, съседни на Украйна *
държава брой
Полша
  
 4,472,349
Русия
  
 1,518,394
Унгария
  
 905,104
Румъния
  
 786,839
Словакия
  
 569,702
Молдова
  
 523,707
Беларус
  
 16,668
* ВКБООН
figures on 5 July 2022.[3]

На 24 февруари 2022 г., в отговор на военните действия, започнати от Русия, милиони украинци са принудени да напуснат домовете си, търсейки безопасност в други части на Украйна или извън границите ѝ. Вълната от бежанци обхваща главно жени, деца и възрастни хора, докато мъжете на възраст между 18 и 60 години остават в страната поради мобилизационни изисквания.

Статистически данни

[редактиране | редактиране на кода]

Според данните на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН):

  • 8 402 336 души са напуснали Украйна до края на юни 2022 г.
  • 5 493 437 души са пристигнали в Европа, бягайки от войната.
  • 3 574 485 души са потърсили временна закрила или друга форма на защита в държавите, в които са се установили.
  • 3 097 412 души са се върнали в Украйна за същия период.

Прием на бежанци в Европа

[редактиране | редактиране на кода]

Страните от Европейския съюз и други европейски държави реагират бързо на кризата, отваряйки своите граници за украинските бежанци и предоставяйки им достъп до временна закрила, жилища, медицинска помощ, образование и други социални услуги. Основни дестинации за украинските бежанци са Полша, Германия, Чехия, Румъния и Унгария, но много от тях се насочват и към други европейски държави.

Влияние върху приемащите държави

[редактиране | редактиране на кода]

Приемането на голям брой бежанци изисква координирани усилия от страна на правителства, местни власти и неправителствени организации в приемащите държави. Това включва предоставяне на основни услуги като здравеопазване, образование и трудова заетост, както и социална интеграция на новопристигналите.

Хуманитарна помощ и международен отговор

[редактиране | редактиране на кода]

Международната общност реагира с различни форми на хуманитарна помощ, включително финансова подкрепа, доставки на храна, облекло и медицински консумативи. ООН и други международни организации координират хуманитарните усилия, работейки в тясно сътрудничество с правителствата и неправителствените организации.

Дългосрочни перспективи

[редактиране | редактиране на кода]

Кризата подчертава необходимостта от устойчиви решения и стратегии за дългосрочна интеграция на бежанците. Това включва осигуряване на стабилни жилищни условия, достъп до трудовия пазар, образование и социална интеграция.

Други държави, с над 10,000
бежанци от Украйна * **
държава брой
Германия
  
 780,000[4]
Чехия
  
 366,632[5]
България
  
 272,134[6]
Турция
  
 145,000[7]
Италия
  
 144,519[8]
Испания
  
 118,199[9]
Франция
  
 93,000[10]
Австрия
  
 70,153[11]
Обединеното кралство
  
 65,700[10]
Нидерландия
  
 62,970[11]
Литва
  
 57,300[12]
Швейцария
  
 53,120[13]
Белгия
  
 45,882[14]
Естония
  
 43,909[15]
Португалия
  
 41,546[16]
Швеция
  
 40,000[17]
Израел
  
 35,000[18]
Ирландия
  
 33,842[19]
Латвия
  
 33,000[20]
Дания
  
 30,000[21]
Финландия
  
 26,196[22]
Грузия
  
 21,665[23]
Гърция
  
 21,230[24]
Хърватия
  
 20,366[25]
Норвегия
  
 16,708[11]
Кипър
  
 12,500[11]
Словения
  
 6,861[23]
* според официалните правителствени доклади.[note 1]
** Мащабът е 1/2, спрямо останалите, в таблицата.


Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ 'We couldn't stand it': the Ukrainians travelling for days to flee Russian bombs and rockets // 2022-03-08. Архивиран от оригинала на 9 March 2022. Посетен на 2022-03-08.
  2. ↑ Европейската комисия // Официална страница на ВКБООН, 2022-06-29. Посетен на 2022-07-04. (на английски)
  3. ↑ Refugees fleeing Ukraine (since 24 February 2022) // UNHCR. 2022. Архивиран от оригинала на 7 July 2022. Посетен на 8 July 2022.
  4. ↑ Refugees fleeing Ukraine (since 24 February 2022) // UNHCR. 2022. Архивиран от оригинала на 10 March 2022. Посетен на 3 June 2022.
  5. ↑ Refugees fleeing Ukraine (since 24 February 2022) // UNHCR. 2022. Архивиран от оригинала на 10 March 2022. Посетен на 3 June 2022.
  6. ↑ Council of Ministers of the Republic of Bulgaria. Bulgaria for Ukraine // 16 April 2022. Посетен на 20 May 2022.
  7. ↑ Refugees fleeing Ukraine (since 24 February 2022) // UNHCR. 2022. Архивиран от оригинала на 10 March 2022. Посетен на 3 June 2022.
  8. ↑ Italian Government. Ucraina: 144,519 i profughi giunti finora in Italia // 2022-07-03. Посетен на 2022-07-03. 144,519 people fleeing the conflict in Ukraine have arrived in Italy so far, 137,133 of them through the border and 7,386 checked by the Friuli Venezia Giulia railway police department. Out of the total, 76,508 are women, 22,668 are men and 45,343 are minors. The main cities of destination declared on entry into Italy are still Milan, Rome, Naples and Bologna.
  9. ↑ Refugees fleeing Ukraine (since 24 February 2022) // UNHCR. 2022. Архивиран от оригинала на 10 March 2022. Посетен на 3 June 2022.
  10. ↑ а б The Guardian. UK takes in fewer Ukrainians per capita than most of Europe // 2022-06-03. Посетен на 2022-06-03.
  11. ↑ а б в г Refugees fleeing Ukraine (since 24 February 2022) // UNHCR. 2022. Архивиран от оригинала на 10 March 2022. Посетен на 3 June 2022.
  12. ↑ [1]
  13. ↑ Refugees fleeing Ukraine (since 24 February 2022) // UNHCR. 2022. Архивиран от оригинала на 10 March 2022. Посетен на 3 June 2022.
  14. ↑ Refugees fleeing Ukraine (since 24 February 2022) // UNHCR. 2022. Архивиран от оригинала на 10 March 2022. Посетен на 3 June 2022.
  15. ↑ Estonian Police. Eestisse saabunud Ukraina sõjapõgenike arv // 29 April 2022. Архивиран от оригинала на 2022-04-04. Посетен на 2022-07-04.
  16. ↑ Refugees fleeing Ukraine (since 24 February 2022) // UNHCR. 2022. Архивиран от оригинала на 10 March 2022. Посетен на 3 June 2022.
  17. ↑ Veckan som gick i Ukraina: 100 dagars krig – nu bråkar ukrainska politiker med varandra // Sydsvenskan, 3 June 2022. Посетен на 7 June 2022.
  18. ↑ Kershner, Isabel. Ukraine War Ignites Israeli Debate Over Purpose of a Jewish State // The New York Times, 2022-03-23. Посетен на 2022-03-26.
  19. ↑ Refugees fleeing Ukraine (since 24 February 2022) // UNHCR. 2022. Архивиран от оригинала на 10 March 2022. Посетен на 3 June 2022.
  20. ↑ Sabiedrība un uzņēmēji pagurst no Ukrainas bēgļu uzņemšanas, pārliecināts iekšlietu ministrs // Jauns.lv. Посетен на 2022-06-24.
  21. ↑ Se pressemødet: Regeringen vil ændre fordelingen af ukrainske flygtninge // Altinget, 1 April 2022. Посетен на 17 April 2022.
  22. ↑ Refugees fleeing Ukraine (since 24 February 2022) // UNHCR. 2022. Архивиран от оригинала на 10 March 2022. Посетен на 3 June 2022.
  23. ↑ а б Ukraine Refugee Situation, UN Refugee Agency, June 2022
  24. ↑ Ukraine: 202 more refugees arrived in Greece // 19 April 2022. Посетен на 25 April 2022.
  25. ↑ Hrvatska za Ukrajinu // 12 May 2022. Посетен на 12 May 2022.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Помощ от ЕС за Украйна: Информация за хора, бягащи от войната в Украйна

Единен информационен портал на МС на Република България за хора, засегнати от войната в Украйна

  1. ↑ Поради свободното движение, без гранични проверки в Шенгенското пространство, един и същ бежанец може да бъде отчетен два или повече пъти, в различните държави на пребиваване.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Украинска_бежанска_криза_(2022)&oldid=12282571“.