Уфа – Уикипедия

Тази статия е за града. За реката вижте Уфа (река).
Уфа
Уфа
— Град —
Знаме
      
Герб
Русия
54.7261° с. ш. 55.9475° и. д.
Уфа
Башкирия
54.7261° с. ш. 55.9475° и. д.
Уфа
Уфа
54.7261° с. ш. 55.9475° и. д.
Уфа
Страна Русия
Федерален субектБашкирия
Площ707,93 km²
Надм. височина150 m
НаселениеПовишение 1 163 304 души (2024)
КметРатмир Мавлиев
Основаване1574
Град от1586
Пощенски код450000–450999
Телефонен код347
МПС код02, 102
Официален сайтufacity.info
Уфа в Общомедия

Уфа̀ (на татарски: Уфа; на башкирски: Өфө, Йофьо) е град в Русия, столица на Република Башкирия.[1] Населението му към 2020 г. възлиза на 1 128 787 души.[2] Основан е като крепост през 1574 г. По-късно става столица на Уфимската губерния. Претърпява бурно развитие през 20 век. Развити са нефтопреработвателната, химическата и машиностроителната промишлености.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Има доказателства за човешко поселение на територията на Уфа, датиращи от палеолитни времена.[3] От 5 до 16 век на днешното му място вече е докладвано наличието на селище.[4] По това време той се нарича Паскерти.[5] Ибн Халдун го нарича Башкорт и го описва като един от най-големите градове на Златната орда.[6] Руските историци от 18 век отбелязват, че на територията на Уфа вече е имало голям пред и преди пристигането на руснаците.[7]

В днешно време се счита, че Уфа е основан през 1574 година на мястото на крепостта Тура-Тау, построена по заповед на Иван Грозни.[8][9] През 1586 г. получава статут на град.[10]

Преди да бъде превърнат в седалище на Уфимската губерния през 1781 г., градът и останалите башкирски земи попадат под юрисдикцията на управителите на Оренбург. През 1796 г. значението на града е увеличено дори още – под негов контрол вече попадат територии от днешните Башкортостан, Оренбургска област и Челябинска област. Водният транспорт по река Белая (1870) и железницата до Самара и Златоуст (1890) свързват града с европейската част на Руската империя и допринасят за развиването на леката промишленост в града. Така, към 1913 г. населението на града вече е нараснало до 100 000 души.

По време на Втората световна война, докато съветските сили се изтеглят назад през 1941 г., в града действат агенти на немския Абвер до 1943 г.[11] По това време редица промишлени предприятия от западните части на Съветския съюз са преместени в Уфа.

География

[редактиране | редактиране на кода]
Строителството на дървен мост над река Белая при Уфа, 1886 г.
Снимка на Уфа от 1910 г. Фотограф: Сергей Прокудин-Горски.
Изглед от река Белая.
Домът на републиката.
Международното летище на града.
Башкирският държавен университет в Уфа.

Градът е разположен при вливането на река Белая в река Уфа, върху ниски хълмове, образуващи Уфимското плато, западно от южната част на Урал. Площта на града е 707,93 km2.[12]

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в града е умереноконтинентален. Зимите са студени, а летата – горещи.[13]

  Климатични данни за Уфа 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 5,8 9,2 16,2 31,1 36,2 38,3 38,6 38,5 33,4 26,8 15,4 5,0 38,6
Средни максимални температури (°C) −8,2 −6,8 0,2 10,9 19,9 24,6 25,9 23,5 17,2 8,7 −1 −6,9 9,0
Средни температури (°C) −12,3 −11,8 −5,1 5,2 13,2 18,1 19,7 17,2 11,3 4,6 −4,2 −10,7 3,8
Средни минимални температури (°C) −17 −17 −10,4 −0,1 6,8 11,9 13,7 11,6 6,5 1,1 −7,5 −14,9 −1,3
Абсолютни минимални температури (°C) −48,5 −43,5 −34,4 −27,8 −9,7 −1,2 1,4 −0,1 −6,8 −25,6 −35,1 −45 −48,5
Средни месечни валежи (mm) 48 39 32 33 47 67 55 58 51 58 52 51 590
Източник: Погода и Климат[14]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Уфа преминава един милион души през 1980 г. В днешно време, населението му възлиза на 1 128 787 души, което го прави 11-тият най-населен град в Русия.[2] Към 2009 г., в него живеят 25,4% от всички жители на Башкортостан.

Население по години
1650 1718 1811 1840 1863 1886 1897
700 5600 9200 16 500 16 500 27 000 49 275
1913 1920 1926 1931 1933 1939 1956
100 700 92 800 98 537 123 446 167 900 250 011 265 000
1959 1970 1979 1982 1989 1992 1996
546 878 770 905 969 289 1 023 000 1 082 052 1 097 000 1 094 000
2000 2003 2006 2009 2012 2015 2018
1 091 200 1 043 306 1 029 616 1 024 842 1 072 291 1 105 667 1 120 547

Към 2010 г. етническия състав на града е:[15]

Етнос Брой Процент
Руснаци 494 723 48,9%
Татари 286 409 28,3%
Башкири 172 794 17,1%
Украинци 12 485 1,2%
Други - 4,5%

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Според данни на Форбс, през 2013 г. Уфа се нарежда като първия град в Русия по бизнес възможности.[16] Основните предприятия в града са в нефтопреработвателната, химическата и машиностроителната промишлености. Градът е дом на 200 големи и средни фирми.[17]

Транспорт

[редактиране | редактиране на кода]

Уфа е свързан с железопътни линии до останалите части на страната. Едно от историческите разклонения на Транссибирската железница води към Уфа. До Москва водят две магистрали. Международно летище Уфа осъществява редовни полети до Турция, Таджикистан, Египет, Азербайджан, Узбекистан и Кипър, както и множество вътрешни полети.

Градският транспорт включва трамваи (от 1937 г.), тролейбуси (от 1962 г.) и автобуси. Тече подготовка за строителство на метро.

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

Уфа е побратимен с:[18]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Уфа

Спорт

[редактиране | редактиране на кода]

Отборът на клуба „Салават Юлаев“ по хокей на лед от Уфа участва в Континенталната хокейна лига.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Уфа (Уфа́) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 33. Лудвиг Уланд – Хватцев, Михаил Ефимович [Уланд – Хватцев]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2017. ISBN 978-5-85270-370-5. с. 799. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-07 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б Численность постоянного населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2020 года
  3. ↑ Главархитектура г. Уфы – История г. Уфы // Архивиран от оригинала на 2007-10-31. Посетен на 2020-06-11.
  4. ↑ Псянчин А. В. Башкортостан на старых картах. Уфа, 2001. С 70, 71, Он же. Mons Et Urbis: Уральские горы и город Уфа в европейской средневековой картографической традиции//Архив Башкортостана, № 1. 2007. С. 17 – 23.
  5. ↑ Мажитов Н. А., Султанова А. Н., Сунгатов Ф. А. Башкирские города по арабским источникам IX—X вв. // Вестник АН РБ. 2008. Т. 13, № 2. С. 44-—48; Мажитов Н. А., Сунгатов Ф. А., Иванов В. А., Сатаров Т. Р., Султанова А. Н., Иванова Е. В. Городище Уфа II. Материалы раскопок 2006 года. Т. 1. Уфа, 2007. 160 с: ил.
  6. ↑ Золотая Орда в источниках. T.I. Арабские и персидские сочинения. М., 2003. С 169.
  7. ↑ Рычков П. И. История Оренбургская (1730 – 1750 гг.). Оренбург, 1896. С. 68,69.
  8. ↑ History of Ufa :: Regions & Cities :: Russia-InfoCentre
  9. ↑ [1] Beyond Moscow – Ufa. Khristina Narizhnaya, The Moscow Times, 2011
  10. ↑ Энциклопедия Города России. Moscow, Большая Российская Энциклопедия, 2003. ISBN 5-7107-7399-9. с. 498.
  11. ↑ As counterintelligence Ufa outwitted Abwehr
  12. ↑ Official website of Ufa. Land Utilization
  13. ↑ Ufa, Russia Köppen Climate Classification (Weatherbase) // Посетен на 13 ноември 2018.
  14. ↑ ((ru)) Погода и Климат – Климат Уфы . Посетен на 11 юни 2020 г.
  15. ↑ Итоги Всероссийской переписи населения по Республике Башкортостан (pdf) // Территориальный орган Федеральной службы государственной статистики по Республике Башкортостан. Архивиран от оригинала на 2015-04-19. Посетен на 5 март 2013.
  16. ↑ 30 лучших городов для бизнеса – 2013 // Forbes.ru
  17. ↑ Ufa – capital of the Republic of Bashkortostan Архив на оригинала от 2010-05-29 в Wayback Machine.
  18. ↑ Какие у Уфы есть города-побратимы и чем выгодна эта дружба? // Ufa, 11 юни 2019. Посетен на 3 февруари 2020. (на руски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уфа&oldid=12279951“.