ФИА ГТ – Уикипедия

ФИА ГТ
Вид спортАвтомобилни спортове
Основан1997
Настоящ победител Томас Биаджи
Уебсайтwww.fiagt.com
ФИА ГТ в Общомедия

ФИА ГТ е шампионат, организиран от СРО (Стефан Рател Организейшън), той е специално за т.нар. Гран туризмо автомобили или накратко ГТ. Това са двуврати спортни купета, които се произвеждат предимно от престижни автопроизводители, като Ферари, Астън Мартин, Мазерати. ГТ състезанията са особено популярни сред т.нар. джентълмен пилоти, това са пилоти, които късно са започнали кариерата си и участват заради страстта си към спорта. Поради това си естество, в този тип състезания смяната на пилота е задължителна и всяка една кола трябва да бъде управлявана по време на състезанието от поне двама пилота. Състезанията трябва да са от 2 часа, като може да бъде едно състезание от 2 часа или две състезания от по 1 час. В надпреварата се допускат два класа автомобили, които имат право да печелят точки, ГТ1 и ГТ2, също Г1 и Г2 клас автомобили се допускат без да могат да печелят точки за шампионата. Класовете са създадени въз основа на правилата за ЛМ ГТ1 и ЛМ ГТ2, които се издават от Автомобилен клуб на Уест, организаторите на 24-те часа на Льо Ман. Това е така, защото Льо Ман е най-престижното и важно състезание за ГТ пилотите, затова техните коли трябва да отговарят на правилата, за да могат да участват. Льо Ман не важи към шампионата на ФИА ГТ, но въз основа на класиранията във ФИА ГТ се получават поканите за участие в Льо Ман. Единственото 24-часово състезание в календара е „24-те часа на Спа“, това е и най-важното състезание за шампионата, понеже въз основа на временното класиране на всеки 3 часа се раздават точки, които важат за шампионата.

Автомобилите от клас ГТ1 и ГТ2 са също така основните участници в редица други шампионати, като Оупън ГТ, Американските Льо Ман серии, Льо Ман сериите в Европа и още много регионални шампионати във Франция, Италия, Германия, Великобритания, Бразилия и много други.

Това са най-бързите ГТ автомобили, участници в този клас са Астън Мартин, Мазерати, Корвет, Салийн, Ламборгини, Ферари и Пагани. Правилата са изключително отворени сравнени с другите класове. Позволени са до 8 литра атмосферни двигатели, или до 4 литра с принудително пълнене. Тези двигатели в зависимост от въздушния рестриктор могат да развият мощност от 750 к.с., но в сегашната си форма развиват мощност от около 600 к.с. Двигателят трябва да идва от сериен автомобил, като задължително трябва да бъдат запазени някои от по-важните елементи от него.

Има голяма свобода и при спецификацията на скоростната кутия, софтуера и сензорите. Целият автомобил трябва да тежи минимум 1100 kg, като максималното количество на баласта е 100 kg. Обемът на резервоара е 90 литра, като може да бъде ограничаван на най-бързите участници.

ГТ1 автомобилите използват тракшън контрол система, която може да взима данни за скоростта само от 4-те колела. Правилата в аеродинамиката позволяват използването на специално конструиран дифюзур и сплитер. Много от елементите по автомобилите са изработени от карбон, изобщо има голяма свобода относно използването на екзотични материали в тези автомобили.

Спирачките са карбонови, подобни на тези използвани във Ф1, но с много по-дълъг живот заради типа състезания и заради по-високата маса на автомобилите.

Цената на тези автомобили започва от 500 хил. евро, като може да достигне повече от 3 пъти тази сума. Скоростта на тези автомобили е сравнима с тази на Ф3 и ДТМ.

Това са малките братя на ГТ1, основната разлика е по-малкият рестриктор на въздуха, значително орязаните правила за аеродинамиката, по-малкият размер гуми и забраната за използване на някой екзотични материали. Все пак ГТ2 автомобилите също като ГТ1 разполагат с тракшън контрол система и карбонови спирачки. Цената им е между 200 и 500 хил. евро.

ФИА ГТ и СРО въвеждат революционен начин да се запази високото ниво на конкурентност в шампионата. Първо има забрана на участието на заводски отбор в шампионата, освен ако не е с нов неразработен автомобил и то без да могат да печелят точки. Всеки един участник трябва да е частен отбор, независим от автомобилния производител. Освен това всеки един автомобил в класовете ГТ1, ГТ2, ГТ3 и ГТ4 е снабден със специална система за събиране на данни, доставена от ФИА, с определен минимум от сензори, като тези данни са достъпни само за хората на ФИА от ГТ комисията. След всяка тренировка или състезание тези данни се свалят и са използвани за симулиране на представянето на дадения автомобил. Ако някой автомобил има предимство пред друг, тогава комисарите начело с екс-Лотус дизайнера Питър Райт(председател на ГТ комисията) трябва да решат какво наказание да наложат. Наказанията най-често са налагане на наказателни килограми баласт, ограничаване диаметъра на въздушния рестриктор, но могат и да бъдат директни промени или забрани по конструкцията на колата. ГТ комисията издава списък на серийни автомобили, които отговарят на правилата и може да бъдат преработени в състезателен автомобил в някой от класовете. Тези, които не са вкл. в този списък, могат да получат разрешение за участие в специални Г1 и Г2 класове без да имат право да печелят точки за ФИА ГТ шампионатите.

В класовете ГТ1 и ГТ2 участват много отбори, които са официално подкрепяни от големите производители, като там пилотите са от изключително високо качество, бивши Ф1 пилоти като Мика Сало, Карл Вендлингер или Джони Хърбърт. Много млади пилоти от Ф3, Световните серии на Рено или ГП2 избират ФИА ГТ шампионата, за да продължат професионалната си кариера в шампионат, където да печелят добре. Най-големите поддръжници на този тип състезания остават джентълмен пилотите и за да им се даде по-равен старт, към времената на професионалните пилоти (в зависимост от лиценза, който притежават) се добавя време или имат наказателен баласт. Въпреки тези мерки, сравнително рядко се случва джентълмен пилоти да се доберат до подиума. Затова е създадена Ситейшън купата за джентълмен пилоти, където се класират само те.

В класовете ФИА ГТ3 и ФИА ГТ4, участието на професионални пилоти не е желано, самият Стефан Рател твърди, че те са създадени за джентълмен пилотите. Така че в тях само чрез специална селекция и при специални условия е позволено участието на професионални пилоти. Пилотите с успехи в международни шампионати с болиди не са допускани, но при специални условия и ограничения може и да бъдат допуснати от ГТ комисията.

Използва се същата точкова система както във Ф1: 10-8-6-5-4-3-2-1. Единствено се присъждат половината точки в едночасовите състезания и на всеки 3 часа от 24-часовите маратони.

Title GT1 GT2
1997 шампиони Bernd Schneider Justin Bell
екип AMG-Mercedes – Мерцедес-Бенц CLK GTR Oreca – Chrysler Viper GTS-R
1998 шампиони Klaus Ludwig

Ricardo Zonta

Olivier Beretta
Pedro Lamy
екип AMG-Mercedes – Мерцедес-Бенц CLK LM Oreca – Chrysler Viper GTS-R
GT
1999 шампиони Olivier Beretta
Karl Wendlinger
екип Oreca – Chrysler Viper GTS-R
GT N-GT
2000 шампиони Julian Bailey
Jamie Campbell-Walter
Christophe Bouchut
Patrice Goueslard
екип Lister Racing – Lister Storm Larbre Compétition – Porsche 911 GT3-R
2001 шампиони Christophe Bouchut
Jean-Philippe Belloc
Christian Pescatori
David Terrien
екип Larbre Compétition – Chrysler Viper GTS-R JMB Racing – Ferrari 360 Modena
2002 шампиони Christophe Bouchut Stéphane Ortelli
екип Larbre Compétition – Chrysler Viper GTS-R Freisinger Motorsport – Porsche 911 GT3-RS
2003 шампиони Thomas Biagi
Matteo Bobbi
Stéphane Ortelli
Marc Lieb
екип BMS Scuderia Italia – Ferrari 550 Maranello Freisinger Motorsport – Porsche 911 GT3-RSR
2004 шампиони Fabrizio Gollin
Luca Cappellari
Sascha Maassen
Lucas Luhr
екип BMS Scuderia Italia – Ferrari 550 Maranello Freisinger Motorsport – Porsche 911 GT3-RSR
GT1 GT2
2005 шампиони Gabriele Gardel Marc Lieb
Mike Rockenfeller
екип Vitaphone Racing – Maserati MC12 Gruppe M – Porsche 911 GT3-RSR
2006 шампиони Michael Bartels
Andrea Bertolini
Jaime Melo
екип Vitaphone Racing – Maserati MC12 AF Corse – Ferrari F430 GT2
2007 шампиони Томас Биаги Dirk Müller
Toni Vilander
екип Vitaphone Racing – Maserati MC12 Motorola AF Corse – Ferrari F430 GT2