Факийска река – Уикипедия

Факийска река
Факийска река при село Голямо Буково
Факийска река при село Голямо Буково
42.0797° с. ш. 27.0033° и. д.
42.3947° с. ш. 27.3889° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Ямбол
Община Болярово
Област Бургас
Община Средец
Община Созопол
Дължина87,3 km
Водосб. басейн641 km²
Отток4,84 m³/s
Начало
МястоЗападна Странджа,
на 1,7 km северно
от село Странджа
Координати42°04′46.92″ с. ш. 27°00′11.88″ и. д. / 42.0797° с. ш. 27.0033° и. д.
Надм. височина463 m
Устие
МястоМандренско езероЧерно море
Координати42°23′40.92″ с. ш. 27°23′20.04″ и. д. / 42.3947° с. ш. 27.3889° и. д.
Надм. височина6 m

Факийска река тече в Югоизточна България, област Ямбол (община Болярово) и Област Бургас (общини Средец и Созопол).

Реката се влива в Мандренското езеро. Има дължина от 87,3 km, която ѝ отрежда 36-о място сред реките на България.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие

[редактиране | редактиране на кода]

Факийска река извира от западната част на планината Странджа, на 463 m н.в. под името Гъркова река, на 1,7 km северно от село Странджа, Община Болярово. До село Голямо Буково тече в тясна безлесна долина – до село Момина църква на север, до село Факия – на североизток, а до село Голямо Буково – на изток. След последното село Факийска река навлиза в дълбока, тясна (на места каньоновидна) и залесена долина с множество меандри, като разделя ридовете Каратепе на северозапад и Босна на югоизток (части от Странджа). След заличеното село Раков дол долината ѝ се разширява, а след село Зидарово навлиза в Бургаската низина, като образува широка наносна долина. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се в южната част на Мандренското езеро на 1,5 km югозападно от село Димчево.

Водосборен басейн, притоци

[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на Факийска река е 641 km2[1]. На северозапад водосборният ѝ басейн граничи с водосборния басейн на Средецка река, на югозапад – с водосборните басейни на реките Тунджа и Марица, а на югоизток – с водосборните басейни на реките Велека и Изворска река.

Основни притоци (→ ляв приток, ← десен проток):

  • ← Върли дол
  • → Крива река
  • ← Олуджак
  • ← Селска река
  • Белевренска река (Селска река)
  • ← Бялата река
  • → Сарпасан
  • → Дорбалийца
  • ← Селския дол
  • ← Селската река
  • ← Малката река
  • ← Селска река
  • Даръдере
  • → Юрта

Хидроложки показатели

[редактиране | редактиране на кода]

Реката се характеризира със силно изразена междугодишна и вътрешногодишна неравномерност. Пълноводието е през февруари-март. Лятно-есенните месеци август-октомври са маловодни. Поради засиленото влияние на Средиземно море, климатът в района има преходно-средиземноморски характер: максимален валеж през ноември-декември, минимален – през август, по-големи валежи през студените месеци на годината, сравнително по-висока средна годишна температура.

Средният годишен отток при село Зидарово е 4,84 m3/s

Селища по поречието

[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 4 села в Област Бургас:

Стопанско значение

[редактиране | редактиране на кода]

Във водосборния басейн на Факийска река са изградени шест малки язовира, като два от тях са снети от отчет, от които се напояват 2425 декара земеделски земи. Изграден е изравнител при заличеното село Раков дол с обем W=3 000 000 m3 за водоснабдяване на „Промет“ ЕАД, чието годишно потребление възлиза на 10 000 000 m3.

  1. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 461.