French
DeutschФилипово (област Хасково) – Уикипедия
Тази статия е за селото в Тополовградско. За селото в Разложко вижте Филипово (Област Благоевград).
| Филипово | |
  Филипово  Филипово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 10 души[1] (15 март 2024 г.) 0,734 души/km² |
| Землище | 14,857 km² |
| Надм. височина | 205 m |
| Пощ. код | 6564 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 76100 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Тополовград Божин Божинов (ИТН; 2011) |
Филипово е село в Южна България. То се намира в община Тополовград, област Хасково.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в ниските източни части на Сакар, между селата Радовец и Присадец, на двата бряга на река Филиповска. Отдалечено е на 3 км от мястото, където река Тунджа става гранична река с Турция. Разположено е сред хълмист обезлесен терен, подходящ за дребно животновъдство и лозарство. От селото се вижда крепостта Маточина.
История
[редактиране | редактиране на кода]Преди Освобождението селото се е наричало Хамидие Татар кьой, за да се отличава от съседното по-голямо село Татар кьой. През 1899 година Татар кьой е преименувано на Константиново. Оттогава днешното село Филипово се е наричало само Татар кьой до 1934 година, когато е преименувано на Филипово.[2]
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Населението на Филипово е християнско. В селото се изповядва православие и католицизъм (Източен обред) и съответно има две църковни сгради - православна и католическа (след Междусъюзническата война тук се заселват бежанци от Акбунар и други населени места от Одринската кааза)[3].
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ „Разорението на тракийските българи през 1913 година“ Архив на оригинала от 2008-10-06 в Wayback Machine., Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“ – София, 1989 г., София.
| ||||||||||
