Филип К. Дик – Уикипедия

Филип К. Дик
Philip K. Dick
американски писател
Роден
Philip Kindred Dick
Починал
2 март 1982 г. (53 г.)
ПогребанФорт Морган, САЩ
РелигияЕпископална църква в САЩ[1]
Националност САЩ
Учил вКалифорнийски университет – Бъркли
Работилписател
Литература
ПсевдонимРичард Филипс
Джак Доуланд
Период1952 – 1982
ЖанровеНаучна фантастика
Темапараноята, промиването на мозъци, фашизоидната държава
Направлениепостмодернизъм
Течениепостмодерна литература
Известни творби„Камера помътняла“
„Трите стигми на Палмър Елдрич“
„Сънуват ли андроидите електрически овце?“
Награди„Хюго“ (1963)
Повлиян
 
Хайдегер, Флобер, Джеймс Джойс,[2] Балзак, Имануел Кант, Марсел Пруст, Карл Густав Юнг, Самюъл Бекет, Достоевски, Натаниъл Уест, Хорхе Луис Борхес, Хърбърт Уелс
Повлиял
 
Тери Гилиъм,[3] Жан Бодриар, Славой Жижек, Дейвид Кронънбърг, Урсула Ле Гуин,[4] Фредерик Джеймисън, Роберто Боланьо, Харуки Мураками
Семейство
СъпругаДжанет Марлин (май-ноември 1948)
Клео Апостолидис (1950 – 1959)
Ан Уилямс Рубинстийн (април 1959 – октомври 1965)
Нанси Хакет (1966 – 1972)
Лезли (Теса) Бъзби (1973 – 1977)
ДецаЛаура Арчър (р. 25 февруари 1960 г.)
Изолд Фрея (Иза Дик Хакет) (р. 15 март 1967 г.)
Кристофър Кенет (р. 25 юли 1973 г.)
Подпис
Уебсайт
Филип К. Дик в Общомедия

Филип Киндред Дик (на английски: Philip Kindred Dick), известен още като Ричард Филипс, е американски романист и автор на научна фантастика, оказвал голямо влияние върху жанра.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Дик продава първия си разказ през 1952 г., и оттогава се концентрира изцяло върху писането. През 50-те години и 60-те години той често е близо до финансова криза и е принуден да пише огромни количества страници на ден, тъй като плаща и издръжка на първата си съпруга. За да смогва на темпото, Филип Дик приема амфетамини ежедневно. За пет години успява да напише шестнадесет романа.[5] В интервю за списание Ролинг Стоун Дик казва, че първото произведение, което е написал без да използва амфетамини, е „Камера помътняла“ (1977).

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че получава признание от писатели като Станислав Лем, до смъртта си Дик не е особено популярен сред читателската аудитория. След като умира през 1982 г., няколко от неговите романи са филмирани и по този начин широкия кръг от читатели се запознава с него. Произведенията му днес са сред най-четените научнофантастични творби, а Дик си е спечелил подкрепата и на читателите, и на критиката.

Предвещавайки киберпънк стила, в ранните си романи и разкази Дик разглежда социални и политически теми, докато по-късните му произведения се занимават с наркотиците и теологията, повлияни от жизнения му опит в романи като „Камера помътняла“ и „VALIS“. Алтернативните вселени също са честа тема на произведенията му, като измислените светове са населени предимно от обикновени трудещи се хора, а не от галактически елит. „В книгите на Дик няма нищо героично“, казва Урсула Ле Гуин, „но има герои. Напомня за Дикенс: важни са честността, постоянството, добротата и търпението на обикновените хора.“

Романът му „Човекът във високия замък“ свързва жанровете на алтернативната история и научната фантастика, което му донася наградата Хюго през 1963 година. В подобни романи Дик пише за хора, които е обичал, поставяйки ги в измислени светове, където поставя под въпрос реалността на идеите и институциите. „В моите творби аз поставям под съмнение Вселената; чудя се дали тя е реална и се чудя дали всички ние сме реални“, пише Дик.

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Романи

[редактиране | редактиране на кода]

издавани на български език

Повести и разкази

[редактиране | редактиране на кода]

Филмови адаптации

[редактиране | редактиране на кода]
# Филм Година Режисьор По произведение Година Тип
1 „Блейд Рънър“
„Blade Runner“		 1982 Ридли Скот „Сънуват ли андроидите електроовце“ 1968 роман
2 „Зов за завръщане“
„Total Recall“		 1990 Пол Верховен „Ние можем да си спомним всичко вместо вас“ 1966 разказ
3 „Confessions d'un Barjo“ 1992 Jérôme Boivin „Confessions of a Crap Artist“ 1975 роман
4 „Писъци“
„Screamers“		 1995 Кристиан Дюгей „Second Variety“ 1953 разказ
5 „Специален доклад“
„Minority Report“		 2002 Стивън Спилбърг „Специален доклад“ 1956 разказ
6 „Impostor“ 2002 Gary Fleder „Impostor“ 1953 разказ
7 „Заплащането“
„Paycheck“		 2003 Джон Ву „Paycheck“ 1953 разказ
8 „Камера потъмняла“
„A Scanner Darkly“		 2006 Ричард Линклейтър „Камера помътняла“ 1977 роман
9 „Next“ 2007 Лии Тамахори „Златният човек“ 1954 разказ
10 „Radio Free Albemuth“ 2010 John Alan Simon „Radio Free Albemuth“ 1976 роман
11 „Агенти на съдбата“
„The Adjustment Bureau“		 2011 Джордж Нолфи „Adjustment Team“ 1954 разказ
12 „Зов за завръщане“
„Total Recall“		 2012 Лен Уайзман „Ние можем да си спомним всичко вместо вас“ 1966 разказ
13 „Човекът във високия замък“

„The Man in the High Castle“

2015 - 2019 Даниел Пърсивал

Джон Фосет

и др.

„Човекът във високия замък“ 1963 роман

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.salon.com
  2. ↑ „Replies to 'A Questionnaire for Professional SF Writers and Editors“, 1969, The Shifting Realities of Philip K. Dick, 1995. ((en))
  3. ↑ Terry Gilliam's Unresolved Projects ((en))
  4. ↑ Ian Watson, Le Guin's Lathe of Heaven and the Role of Dick: The False Reality as Mediator, Science Fiction Studies, # 5, Vol. 2, Part 1, March 1975. ((en))
  5. ↑ Uwe Anton & Werner Fuchs, So I Don't Write About Heroes: An Interview with Philip K. Dick. ((en))
  6. ↑ Вероятно по аналогия със заглавието на базирания на книгата филм Блейд Рънър (на английски: Blade Runner).

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Филип_К._Дик&oldid=12252826“.