Фокион – Уикипедия

Фокион (на старогръцки: Φωκίων; на латински: Phocion, Phokion, * ок. 402/401 пр.н.е., † 318 пр.н.е. в Атина) е атински политик и генерал.

Той е син на Фок (Φώκος, Phokos) от знатното общество в Атина. Фокион е ученик на Платон. След следването си той се присъединява към Хабрий (Χαβρίας, Chabrias) от (Aixone). Заедно с него той участва през 376 пр.н.е. в морската битка при Наксос. Отличава се като генерал и в битки в Азия и против Персия. Фокион е избран за 45-и път за стратег и е такъв с малки прекъсвания от 371/370 до 319/318 пр.н.е.

През 349 или 348 пр.н.е. той се бие успешно в Евбея и Кипър, по-късно в Мегара, и след това отново в Евбея. През 339 пр.н.е. той тръгва против войските на Филип Македонски пред Византион.

През 322 пр.н.е. след битката при Кранон той преговаря като представител на Атина за мир с Антипатър.

Малко след това Фокион допуска окупирането на Пирея от войската на Касандър, заради което е осъден в Атина на смърт чрез отравяне през май 318 пр.н.е.

В Успоредни животописи Плутарх описва живота на Фокион.

• Плутарх, Helden und Schicksale. 2. Auflage, Alfred Kröner Verlag, Leipzig; Плутарх, Konrat Ziegler: Große Griechen und Römer. 6 Bände, Zürich 1954-1965
• Hans-Joachim Gehrke, Phokion. 1. Auflage. München 1976

• Корнелий Непот, Биография на Фокион Архив на оригинала от 2013-04-21 в Wayback Machine.
• Фокион