Фораминифери – Уикипедия

Фораминифери

Ammonia tepida

Класификация

надимперия: Биота (Biota) надцарство: Еукариоти (Eukaryota) подимперия: Diaphoretickes (без ранг): SAR супергрупа (Sar) инфрацарство: Ризарии (Rhizaria) тип: Фораминифери (Foraminifera)

Научно наименование

Foraminifera d'Orbigny, 1826

Обхват на вкаменелости

едиакарий – настояще, 542 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н

Фораминифери в Общомедия

[ редактиране ]

Фораминиферите са голяма група амебоидни протисти с мрежовидни лъжливи крачета, тънки нишки, които се разклоняват и сливат, образувайки динамична мрежа. Те обикновено образуват черупка или броня, която може да има една или повече камери, като някои имат доста сложна структура. Рапознати са около 250 000 вида, живи и изкопаеми. Те са обикновено по-малки от 1 мм, но някои са много по-големи, като най-големият намерен екземпляр е 19 см.

Фораминиферите са близки роднини на Cercozoa и на радиолариите, които също включват амебоиди със сложни черупки. Трите групи заедно образуват Rhizaria. Точните връзки на фораминиферите с другите групи и помежду им обаче все още не са съвсем ясни.

От класа на саркодините, подкласът на фораминиферите има най-голямо значение за палеонтологията.^[1] Цитоплазмата им е затворена в органична, аглутинирана или варовита черупка. Псевдоподите им се състоят от тънки, разклонени кореновидно, съединени помежду си цитоплазмени нишки, които излизат навън от черупката само от главния отвор апература или от пори и каналчета, проникващи през стената на черупката. Към фораминиферите се отнасят бентосните и планктонните организми. Повечето от тях са морски животни, а незначителна част са се приспособили за живот в полусолените басейни.^[1]

По-голяма част от фораминиферите имат външна черупка с различно устройство и форма. Устройството на черупката може да бъде просто или много сложно, съобразно с малките размери на животното.^[1] Размерите на фораминирените черупки варират силно – от 0,02 до 110 – 120 mm. Стената на черупката може да бъде изградена от органично вещество или да бъде алглутинирана или варовита. Най-примитивните фораминифери, каквито са например алогромидите, имат черупка, изградена от тектин – комбинация от протеини и въглеводороди. При други фораминифери в тектиновата стена са включени частици с различен минерален и химичен състав. Обикновено фораминиферите поглъщат тези частици, а след това ги изтласкват на външната повърхност на клетката, където ги зациментират с тектин, CaCO₃, оксиди и железни карбонати.^[1]

Така се образуват аглутинираните черупки. Установено е, че цитоплазмата на някои фораминифери подбира материал с определен минерален състав, размер и оцветяване на частиците.

По-голямата част от фораминиферите имат секреционна варовита черупка. Тя е сложно устроена. Известни са три основни типа микроструктура на стената на варовитите черупки – микрозърнест, порцеланов и хиалинов (стъкловиден). Някои отделят и четвърти тип – криптокристалинен.^[1]

Нормативен контрол BNF GND NLI J9U LCCN NDL NKC AFD BioLib Dyntaxa EoL Fossilworks GBIF iNaturalist IRMNG NCBI NZOR Soortenregister WoRMS