Франц Грилпарцер – Уикипедия

Франц Грилпарцер Franz Grillparzer
Франц Грилпарцер през 1841 г.
Роден	15 януари 1791 г. Виена, Австрия
Починал	21 януари 1872 г. (81 г.) Виена, Австро-Унгария
Професия	писател
Националност	Австрия
Жанр	новела, драма, стихотворение
Направление	романтизъм
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Франц Грилпарцер в Общомедия

Франц Грилпарцер (на немски: Franz Grillparzer) е австрийски поет, новелист и драматург.

Франц Грилпарцер е роден във Виена на 15 януари 1791 г. в семейството на адвокат. След като завършва гимназия, изучава право във Виенския университет. През 1813 г. постъпва на държавна служба. През 1832 г. става директор на имперския архив. През 1847 г. е избран за член на имперската Академия на науките. През 1856 г. се пенсионира с чин придворен съветник. През 1864 г. става почетен гражданин на Виена.

Годините, през които Франц Грилпарцер израства като писател, съвпадат с епохата на Френската революция и политическата дейност на Наполеон. Творческите му стремежи са повлияни от немското литературно течение „Бурни устреми“ и от класиката. Грилпарцер поддържа близки отношения с поетите Хайнрих Хайне и Лудвиг Бьорне, а също с композиторите Лудвиг ван Бетховен и Франц Шуберт.

Поради световната популярност – преди всичко на неговите пиеси – Франц Грилпарцер е определен за австрийски национален поет.

• Blanka von Kastilien (1807–1809)
• Die Ahnfrau (1817)
• Sappho (1818)
• Das goldene Vlies (1819)
  • 1. Teil: Der Gastfreund
  • 2. Teil: Die Argonauten
  • 3. Teil: Medea
• Melusina (1822/23)
• König Ottokars Glück und Ende (1825)
• Ein treuer Diener seines Herrn (1830)
• Des Meeres und der Liebe Wellen (1831)
• Der Traum ein Leben (1834)
• Weh dem, der lügt! (1838)
• Libussa (1848)
• Ein Bruderzwist in Habsburg (1848)
• Esther (1848)
• Die Jüdin von Toledo (1855)

• Das Kloster bei Sendomir (1827)
• Der arme Spielmann (1847)

• Улици на името на Франц Грилпарцер има във Виена, Грац, Линц, Залцбург, Инсбрук, Фрайбург, Мюнхен, Манхайм и Хамбург.
• Ликът на Грилпарцер е изписан върху 100-шилинговата банкнота от 1954 г.
• Австрийската поща издава четири пъти (1931, 1947, 1972 и 1991) специална пощенска марка с образа на Грилпарцер.
• В чест на писателя е учредена литературната награда „Франц Грилпарцер“.
• Астероид 30933 е наречен на името на Грилпарцер.

През 1896 г. в България е преведена новелата на Франц Грилпарцер „Манастирът от Сендомир“ и тази първа среща с неговото творчество е причина с течение на времето Грилпарцер да стане един от най-популярните австрийски писатели и драматурзи в България.

Психологическите любовни трагедии на Грилпарцер „Сафо“ и „Вълните на морето и на любовта“ са публикувани през 1942 г. в превод на Димитър Стоевски.

През 1980 г. в сборника „Немски романтици“ е включена новелата на Франц Грилпарцер „Бедният музикант“.

• Тази статия съдържа материал Архив на оригинала от 2016-07-11 в Wayback Machine., използван с разрешение.

• В Общомедия има медийни файлове относно Франц Грилпарцер
• ((de)) Projekt Gutenberg-DE
• ((de)) Werke bei Zeno.org
• ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek
• ((de)) Die LYRIKwelt
• ((de)) Franz Grillparzer-Website
• ((de)) От и за Франц Грилпарцер в Немската национална библиотека
• ((de)) Франц Грилпарцер в Personensuche

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RKD ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat