Френска Екваториална Африка – Уикипедия

Френска Екваториална Африка Afrique équatoriale française
— колония на Франция —
1910 – 1958
Знаме        Герб
Разположение на Френска Екваториална Африка.
Континент	Африка
Столица	Бразавил
Официален език	френски език
Форма на управление	Федерация
Генерал-губернатор
1908 – 1917	Марсиал Анри Мерлен
1951 – 1957	Пол Луи Габриел Шове
История
Основаване	15 януари 1910 г.
Разпадане	септември 1958 г.
Валута	Франк на Френска Екваториална Африка
Предшественик Убанги-Шари Френски Чад Френско Конго Наследник ЦАР Чад Габон Република Конго
Френска Екваториална Африка в Общомедия

Френска Екваториална Африка (на френски: Afrique Équatoriale Française, AEF) е бивша федерация на френските колониални територии в Африка, която се простира от река Конго до пустинята Сахара.

Федерацията е основана през 1910 г. и се състои от 4 територии – Габон, Средно Конго (дн. Република Конго), Убанги-Шари (дн. Централноафриканска република) и Чад, въпреки че Чад не е организиран като самостоятелна единица до 1920 г. Седалището на генерал-губернаторът е в Бразавил и има наместници във всяка територия.^[1]

През 1911 г. Франция отстъпва части от територията си на Германски Камерун в резултат на Агадирската криза. Територията е възвърната след разгрома на Германия по време на Първата световна война.

По време на Втората световна война федерацията се съюзява с Свободните френски сили под командването на Феликс Ебуе (август 1940 г.) (с изключение на Габон) и става център на техните дейности в Африка.

По време на Четвъртата република във Франция (1946 – 1958), федерацията е представлявана във френския парламент. Когато териториите гласуват на референдум автономността си през септември 1958 г., федерацията се разпада. През 1959 г. новите републиканци образуват асоциация, наречена Съюз на централноафриканските републики. По-късно, през август 1960 г. териториите стават изцяло независими.

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.