Фридрих Грюнангер – Уикипедия

Фридрих Грюнангер (на немски: Friedrich Grünanger) e архитект от немско–трансилвански произход, живял и работил в България.

Роден е на 25 януари 1856 година в Шесбург, Австро-Унгария, днес Сигишоара, Румъния. Следва при проф. Фридрих фон Шмит в специализираната школа по архитектура при Академията за изящни изкуства във Виена през 1877 – 1879 г. Грюнангер е представител на късния историзъм, на еклектичния стил и виенския барок и сецесион.

От 1879 г. е назначен в Дирекцията на обществените сгради към Министерството на вътрешните работи на България и градски архитект на Разград, след това придворен архитект на княз Александър Батенберг и княз Фердинанд.

Той е автор на многобройни забележителни жилищни и обществени сгради в България, като проектира и строи с прекъсвания предимно в София до 1914 г. През 1908 г. Грюнангер се пенсионира и се връща в Австро-Унгария, като се установява в Залцбург. В периода 1911 – 1914 г. е отново в София, но Първата световна война прекратява дейността му в България. Умира на 14 декември 1929 година в Залцбург на 73-годишна възраст.

През 2012 година на Фридрих Грюнангер е наречена улица в софийския жилищен комплекс „Овча купел“ (Карта).

По проекти на Фридрих Грюнангер са построени:

• Разград – Мавзолей на руските воини (1879 – 1880), сградата на гимназията (1885 г.)
• Русе – Окръжно управление в Русе, днес Регионален исторически музей (1879 – 1882 г.) – първата административна сграда в България, строена за тази цел след Освобождението

• Русе – първата флотска наблюдателна кула и метеорологична станция в България (1883 г.)
• София – втора част от реконструкцията на Княжеския дворец Ф. Грюнангер проектира източното крило на двореца, 1893 – 94 г. (днес там се помещава Националният етнографски музей) и оформя днешния му вид с обща застроена площ от 2500 m², 80 помещения и 20 дка двор, превърнат в парк
• София – двуетажна къща с мансарда на Анна Пулиева, (1899 г.)
• Варна – Мъжката гимназия
• София – къщата на адвоката Хараламби Сърмаджиев, български дипломатически агент във Виена (1903 – днес резиденция на турския посланик)
• София – Духовната академия – Богословски факултет на Софийския университет (1904 – 1908 г.) с живописно оформление на фасадата на проф. Никола Ганушев и др. и украса на Рихард Харди и Анджело Филоти (1923 – 1925)
• Кюстендил – Педагогическото училище (днес сградата на Община Кюстендил) (1889 – 1894)
• Софийската духовна семинария, издигната заедно с църквата „Св. Ив. Рилски“ (1902 – 1914 г.) – първата му значима обществена поръчка
• София – Синагогата (1904 – 1909)
• София – Румънската православна църква „Св. Троица“ (1905 – 1908)
• Централна минерална баня в София – идеен проект съвместно с арх. Петко Момчилов (1904 г.); сградата е изпълнена по проект и ръководство на арх. Петко Момчилов (1906 – 1915).
• София – паркът на територията на Военната академия (1906 г.)
• София – къщата на финансиста Димитър Яблански (1907, до 1993 г. посолство на Китайската народна република);
• София – къщата на военния полк. Васил Петев (вер. 1903 – 8) на ул. „Кракра“ 26 (съборена 1939 – 1940);
• София – Народно осигурително дружество „Балкан“, пл. „Александър I“ (1913);^[1]
• Бургас – къщата на търговеца Найден Марков (1907 - 1908); среща се и недоказана теория, че е проектирал и Синагогата в града (1906 – 1908 ?);
• Залцбург, собствена къща – „Villa Hedwig“ (1909 – 1910).

• 
  Княжески дворец в София, Ф. Грюнангер проектира източното крило 1893 – 94 г.
• 
  Синагогата в София
• 
  Къщата на Яблански в София
• 
  Централна баня в София
• 
  Мавзолеят костница в Разград
• 
  Румънската православна църква „Св. Троица“ в София

• Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 159. ;
• Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, С. (БАН) 1980, т. 1, с. 209 – 210
• Щерн, Марчела. Австрийски архитектурни влияния в София в края на XIX – началото на ХХ век. Музей за история на София, 1998. с. 22 – 4.

• Архитектът. Фридрих Грюнангер (1856 – 1929) Култура.bg
• с.22 – 24 „Австрийски архитектурни влияния в София: Края на XIX – началото на XX век“, С., 1998 г., Музей на София, ІІ изд., с.22 – 24
• Навършват се 160 години от рождението на арх. Фридрих Грюнангер, който направи София красива (Публикация от Десислава Димитрова) // Камара на Архитектите в България. Регионална колегия София Област.
• 160 години от рождението на Архитект Фридрих Грюнангер // София за нас / Sofia for us. Красота, любов, архитектура и околна среда.

Нормативен контрол GND NLI J9U VIAF

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „Австро-Унгария“          Портал „Австрия“          Портал „Румъния“