Функционални финанси – Уикипедия

Функционални финанси e икономическа теория, предложена от Аба Лернер, базирана на принципа на ефективното търсене и хартализма.

Основните идеи зад функционалните финанси могат да се обобщят като:

• Правителството трябва да се намеси, икономиката не е саморегулативна.
• Основната икономическа цел на държавата трябва да бъде да осигури просперираща икономика.
• Парите като създадени от държавата трябва да бъдат управлявани.
• Фискалната политика трябва да бъде насочена в светлината на своето влияние върху икономиката и бюджетът трябва да бъде управляван по същия начин, което ще рече, че „баланс“ (бюджетен) не е важно само по себе си.
• Големината и стъпката на правителствените харчове трябва да се определя в светлината на желаното ниво на активност и данъците трябва да бъдат вземани заради техния икономически ефект, отколкото да увеличават доходността.
• Принципи като „добри финанси“ са приложими за индивиди, те са от значение за домакинства и бизнеси, но не се прилагат за правителства на държави, които са в състояние да поддържат монетарна политика и пускане на пари в обращение. ^[1]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Functional finance в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​