Ханс Баймлер – Уикипедия

Ханс Баймлер
Hans Beimler
германски политик
Пощенска марка с Баймлер от 1966 г. в ГДР
Пощенска марка с Баймлер от 1966 г. в ГДР

Роден
Йоханес Баптист Баймлер
Починал
1 декември 1936 г. (41 г.)
ПогребанБарселона, Испания
Политика
ПартияКомунистическа партия на Германия
Убеждениякомунист
Противник нанацизъм, фашизъм
Семейство
МайкаРозина Баймлер
СъпругаМагдалене Мюлер (1919 – 1928)
Сента Денглер (1930 – 1936)
ДецаРозмари Баймлер-Шобер (1919)
Йохан Баймлер (1921)
Ханс Баймлер в Общомедия

Ханс Баймлер (на немски: Hans Beimler) е германски синдикалист, деец на Комунистическата партия на Германия, депутат в Райхстага от 1933 г., явен противник на нацистите и доброволец в Интернационалните бригади.[1]

Йоханес Баптист Баймлер е роден на 2 юли 1895 г. в Мюнхен в семейството на Розина Баймлер, неомъжена готвачка и земеделски работник. Като бебе на три седмици е даден в село Валдтурн в района на Оберпфалц в Североизточна Бавария, за да бъде отгледан от своите баба и дядо по майчина линия.[2] Дядо му има ключарски бизнес и Баймлер следва семейната традиция в този занаят. През 1913 г. се присъединява към Германския съюз на металурзите (DMV). През 1914 г. е мобилизиран и се присъединява към морската пехота Кайзерлихе, като служи на миночистач и се издига до ранг „капитан“. През 1917 г. е награден с Железен кръст. През 1918 г. участва в Ноемврийската революция в Куксхафен. Връщайки се в Мюнхен, Баймлер се присъединява към Лигата на Спартак и в хаотичния период след примирието, по време на което в Германия има няколко революционни правителства, той подкрепя Мюнхенския съвет („Räterepublik“).

През юли 1919 г. Баймлер се жени за Магдалене Мюлер в Хамбург, от която има дъщеря Розмари (1919 г.) и (след като се завръща в Бавария) син Йохан (1921 г.). След поредица от извънбрачни изневери на Баймлер, Магдалене се самоубива през 1928 г.[3] През 1930 г. Баймлер се жени за Сента Денглер, която работи в Neue Zeitung на Комунистическата партия на Германия в Мюнхен.

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

След свалянето на Мюнхенския съвет („Räterepublik“) от десния Фрайкорпс, Баймлер се установява в Мюнхен, където се присъединява към Комунистическата партия и става председател на местния клон в мюнхенското предградие Нимфенбург. През 1921 г. той е арестуван за опит да саботира превози на войски и е вкаран в затвора за 2 години, само месеци след раждането на второто им дете. След освобождаването си работи във фабриката за локомотиви на Krauß & Co, където става профсъюзен лидер. През 1925 г. той е номиниран от конгреса на профсъюзите в Мюнхен да ги представлява в първата делегация от германски работници, посетила Съветския съюз.

През 1928 г. Комунистическата партия на Германия го моли да реорганизира партията в Аугсбург в Южна Бавария, където е избран в Градския съвет (Stadtsrat).[4] Пламенен комунист и антинацист, Баймлер е избран за депутат от Комунистическата партия на Германия в Райхстага на федералните избори в Германия през юли 1932 г. През същата година е избран в Баварския ландестаг и наследява Алберт Бухман като лидер на Комунистическата партия на Германия в Южна Бавария.[5]

През февруари 1933 г. по време на предизборната кампания за Райхстага, Баймлер се обръща към тълпата на последното публично събрание, което Комунистическата партия на Германия успява да проведе в Circus Krone в Мюнхен. С бойния вик "Всички ще се срещнем отново в Дахау!" той събира тълпата да се противопостави на нарастващата нацистка заплаха, споменавайки една от малкото победи на Червената армия на Мюнхенския съвет („Räterepublik“) над десния Фрайкорпс в Дахау през 1919 г.[6][7]

Хитлер идва на власт през януари 1933 г. и с Указ за пожара на Райхстага за защита на народа и държавата месец по-късно, започва да интернира политически съперници, включително комунисти и социалисти в концентрационни лагери. Баймлер и съпругата му Сента са арестувани през април 1933 г. и никога повече не се виждат. Вече известен като откровен и предизвикателен антинацистки глас в Райхстага, Баймлер и неговите съпартийци биват подложени на двуседмични побоища в мюнхенския полицейски президиум на Ettstraße, преди да бъдат изпратени в концентрационния лагер Дахау, където пазачите от СС му се подиграват със Забележка от Дахау, направена преди десет седмици.[8] Хилмар Векерле, първият комендант на лагера в Дахау се хвали, че ще убие самия Баймлер. Наистина няколко комунистически затворници от еврейски произход вече са убити по време на неговия режим.[9] Въпреки това, с подозрителната смърт на затворници от Дахау, която вече се разследва, Векерле решава, че с достатъчно физическо и психическо насилие Баймлер може да бъде насърчен да се самоубие. След четири седмици обаче, през май 1933 г. Баймлер успява да избяга, вероятно с помощта на някои лагерни пазачи ренегати.[10] Успява да премине в Чехословакия и оттам в Съветския съюз.

Съпругата му Сента, е хваната в капан в Нацистка Германия и е затворена в женския концентрационен лагер Моринген и други затвори до 1945 г.[11] Децата му Рози и Ханси са приети от роднини в Оберпфалц, докато Баймлер организира бягството им в Съветския съюз през 1934 г.[12]

Баймлер пише разказ за своите преживявания в Дахау, който се появява в Съветския съюз през август 1933 г.: Im Mörderlager Dachau: Vier Wochen unter den braunen Banditen.[13] Това е един от първите публикувани разкази за живота в нацистки концентрационен лагер и е преведен на няколко езика, включително английски, испански, френски и идиш. През 1934 г. Германия отнема гражданството на Баймлер.[14]

Испанска гражданска война

[редактиране | редактиране на кода]

След кратки периоди във Франция и Швейцария, работейки за Международната червена помощ (Rote Hilfe), Баймлер пристига в Барселона през август 1936 г. начело на първата бригада от германски антифашистки доброволци, сражаващи се заедно с републиканските войски под името "Центурианците на Телман“. Впоследствие е назначен за комисар на всички Интернационални бригади, подкрепящи Испанската република по време на Испанската гражданска война. През ноември 1936 г., докато помага за защитата на Мадрид от националистите, той е прострелян смъртоносно. Впоследствие се разпространяват слухове, че е бил застрелян отзад от агент на НКВД, тайните служби на СССР.[15][16]

Над 2 милиона души отдадоха почитта си, докато тялото му е транспортирано от Мадрид до гробището Монжуик, Барселона, където е погребан. Той е прославен в песен на Ернст Буш (по мелодия на Фридрих Силхер), която след това е записана от радиостанцията в Барселона. В негова чест е кръстена XI Интернационална бригада.

В романа на Ърнест Хемингуей, За кого бие камбаната, американският герой Робърт Джордан се среща с германския революционер Ханс, който се основава на Баймлер.

Седмица след падането на Барселона през януари 1939 г. националистите оскверняват гробовете на Баймлер и неговия адютант Луис Шустер (известен още като Франц Вехлоу), изгарят труповете им и изравняват гробовете.

Неговият син, Ханс Баймлер-младши е арестуван в Москва в заговора на Хитлерюгенд на НКВД. По-късно той е освободен. Внукът му Ханс Баймлер е известен американски сценарист.

Възпоменателен бюст на Ханс Баймлер в Рощок.

Ханс Баймлер получава статут на национален герой в Германската демократична република, като военни дивизии, кораби, фабрики, училища и улици са кръстени в негова чест.

Freie Deutsche Jugend (FDJ), младежкото движение на Комунистическата партия, посвещава своя паравоенен турнир по учения на него. Неговата легенда се разраства и дори се говори като за ляв интелектуалец.

През 1956 г. ГДР учредява медала на Ханс Баймлер, който се връчва на граждани, които са се сражавали за Испанската република в гражданската война.

  1. McLellan, Josie. AntiFascism and Memory in East Germany: Remembering the International Brigades 1945–1989. Oxford, Clarendon Press, 2004-10-07. ISBN 9780199276264. с. 101.
  2. Baron, Bernhard M. Antifaschistischer Freiheitskämpfer // Literatur Portal Bayern, 1 December 2016. Посетен на 22 September 2019.
  3. Völkl, Franz. Waldthurn enthüllt Gedenktafel für Widerstandskämpfer Hans Beimler // Onetz.de, 3 December 2016. Посетен на 22 September 2019.
  4. Völkl, Franz. Erinnerungen an Hans Beimler aus Waldthurn Kämpfer gegen die Nazis // Onetz.de, 25 November 2016. Посетен на 28 September 2019.
  5. Mühldorfer, Friedbert. Kommunistische Partei Deutschlands (KPD), 1919–1933/1945–1956 // Historisches Lexikon Bayerns, 11 July 2007. Посетен на 20 September 2019.
  6. Der Schlacht um Dachau: Revolution einst und jetzt // Münchner Merkur, 10 April 2019. Посетен на 30 September 2019.
  7. Wachsmann, Nikolaus. KL: A History of the Nazi Concentration Camps. London, UK, Little, Brown, 2015. ISBN 978-1-4087-0556-8.
  8. Beimler, Hans. Im Mörderlager Dachau: Vier Wochen in den Händen der braunen Banditen (1933). Köln, PapyRossa Verlag, 2012. ISBN 978-3-8943-8480-7.
  9. Beimler, Hans. Im Mörderlager Dachau: Appendix: 50 Todesfälle in Dachau (1933). Köln, PapyRossa Verlag, 2012. ISBN 978-3-8943-8480-7.
  10. Ryback, Timothy W. Hitler's First Victims: The Quest for Justice, Vintage, 2015. p. 114,121,122
  11. Distel, Barbara. Dachau and the Nazi Terror 1933–1945: In the shadow of heroes. Struggle and survival of Centa Beimler-Herker and Lina Haag p.143-178 // Verlag Dachauer Hefte GmbH, 1 January 2002..
  12. *Hans Beimler Timeline // PappyRossa Verlag Köln, 9 December 2011. Посетен на 30 September 2019.
  13. Beimler, Hans. Im Mörderlager Dachau: Vier Wochen in den Händen der braunen Banditen (1933). Köln, PapyRossa Verlag, 2012. ISBN 978-3-8943-8480-7.
  14. Memorial Sheet 9: Hans and Centa Beimler // German Union of Anti-fascists, Augsburg, 2015. Посетен на 30 September 2019.
  15. Scherrer, Lucien. Der mysteriöse Tod eines Helden // Neue Zuricher Zeitung, 10 April 2018. Посетен на 30 September 2009.
  16. Fisch, Dr. Peter. RotFuchs Issue 135, Readers Letters p30 // RotFuchs, 10 April 2009. Посетен на 30 September 2019.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hans Beimler (politician) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​