Хелике – Уикипедия

Хелике
Монета от Хелике с изображение на Посейдон Хеликонски
Монета от Хелике с изображение на Посейдон Хеликонски
Местоположение
38.222° с. ш. 22.1318° и. д.
Хелике
Местоположение в Гърция
Страна Гърция
ОбластАхея
Археология
ВидГрад
КултураКласическа Гърция
Хелике в Общомедия

Хелике или Хеликеус (на старогръцки: Ἑλίκη, Хелике, новогръцко произношение Елики), е античен полис в Ахея, Древна Гърция – един от дванадесетте града в първата Ахейска лига. През една зимна нощ на 373 г пр. Хр.[1] след катастрофално земетресение Хелике е погълнат от цунами и потъва заедно с всичките си обитатели във водите на Коринтския залив.[2]

Павзаний дава положението на Хелике на 40 стадия от Егион[3], а Страбон по сведение от Хераклит Понтийски споменава[1] отстояние 12 стадия от морето. Така описан, Хелике би трябвало да се намира до брега между реките Селинос и Керинитис.

Руините на Хелике са видими през следващите няколко столетия след потъването му, за което свидетелстват Ератостен и Павзаний. По-късно местоположението на града е забравено, а в предполагаемия район на потъването му под водата липсват видими останки. Съвременно сонарно сканиране на околността установява наличието на дебел слой речни седименти и дава хипотезата, че потопеният град постепенно е засипан и понастоящем се намира зад бреговата линия, на сушата.

До 373 г. Хелике просперира и е най-важният полис от Ахейската лига. Сече собствени монети с лика на Посейдон и тризъбеца му. Основава гръцкия полис Сибарис в Калабрия.

Хелике е известен със светилището на Посейдон Хеликонски, място дълбоко почитано от ахейците. Заличаването на града е приписвано на Посейдон като отмъщение над жителите на Хелике заради нежеланието им да споделят статуята на Посейдон с малоазийските йонийски полиси.[4]

  1. а б Страбон. География т.8 гл.7.3 Връзка към англоезичния превод в Perseus Project
  2. Mogens Herman Hansen & Thomas Heine Nielsen. Achaia // An inventory of archaic and classical poleis. New York, Oxford University Press, 2004. ISBN 0-19-814099-1. с. 482.
  3. Павзаний. Описание на Елада т.7 гл.24.5 Връзка към англоезичния превод в Perseus Project
  4. Dictionary of Greek and Roman Geography. Т. vol. 1. Boston, Massachusetts, USA, Little, Brown & Co., 1854. с. 1034–1035.