Хелмут Кол – Уикипедия

Хелмут Кол Helmut Josef Michael Kohl
германски политик
1996 г.
Роден	3 април 1930 г. Лудвигсхафен, Федерална република Германия
Починал	16 юни 2017 г. (87 г.) Лудвигсхафен, Федерална република Германия
Погребан	Шпайер, Федерална република Германия
Религия	Католическа църква
Учил в	Гьоте университет Франкфурт на Майн Хайделбергски университет
Политика
Партия	Християндемократически съюз
6-и федерален канцлер на Германия
1 октомври 1982 – 27 октомври 1998
5-и председател на Християндемократически съюз
12 юни 1973 – 7 ноември 1998
Семейство
Баща	Ханс Кол
Майка	Сесили Кол
Съпруга	Майке Рихтер (8 май 2008 – 16 юни 2017) Ханелоре Ренер (27 юни 1960 – 5 юли 2001)
Деца	2
Подпис
Уебсайт	www.helmut-kohl.de Страница в IMDb
Хелмут Кол в Общомедия

Хелмут Йозеф Михаел Кол (на немски: Helmut Josef Michael Kohl) е германски консервативен политик от Християндемократическия съюз (ХДС).

Роден е в семейството на Ханс Кол, който е държавен служител. Хелмут Кол е третото дете в силно религиозно католическо семейство. По-големият му брат загива по време на Втората световна война. Кол завършва гимназията „Макс Планк“. През 1950 г. се установява във Франкфурт на Майн, където следва право. През 1951 г. се прехвърля в университета в Хайделберг, където продължава обучението си по история и политически науки.

През 1956 г. Хелмут Кол става асистент на Алфред Вебер. Две години по-късно става доктор по философия, след защитата на дисертацията си на тема „Политическото развитие и реконструкцията на политическите партии след 1945 година“. За определен период от време е професор в Хайделбергския университет.

През 1960 г. Хелмут Кол е избран за водач на ХДС и заема този пост до 1969 г. От 19 май 1969 г. е министър-председател, а през 1971 г. се кандидатира за канцлер, но не е избран. От 1966 до 1973 г. е член на федералния съвет на партията. Едва през 1982 г. става канцлер на Западна Германия – от 1 октомври 1982 до 27 октомври 1998. Председател е на ХДС от 1973 до 1998 г.

16-те години на власт като федерален канцлер на Германия са най-продължителните от времето на Ото фон Бисмарк. По негово време Германия се обединява политически, а по-късно Германия под негово ръководство подписва Маастрихтския договор. По време на неговото управление най-силно се набляга на икономиката и на международната политика на Германия. По време на неговото управление германската марка бива заменена от еврото.

През 1988 г. заедно с президента на Франция Франсоа Митеран Хелмут Кол получава международната награда „Карл Велики“. През 1998 г. Кол е обявен от европейските държавни глави за „Почетен гражданин на Европа“ за приноса му към обединяването и сътрудничеството между европейските държави. Той е първият човек след Жан Моне, получил това отличие.

• Die politische Entwicklung in der Pfalz und das Wiedererstehen der Parteien nach 1945. Dissertation, Universität Heidelberg 1958.
• Hausputz hinter den Fassaden. Praktikable Reformen in Deutschland. Fromm, Osnabrück 1971, ISBN 3-7729-5015-9.
• Zwischen Ideologie und Pragmatismus. Aspekte und Ansichten zu Grundfragen der Politik. Verlag Bonn Aktuell, Stuttgart 1973, ISBN 3-87959-014-1.
• (Hrsg.): Konrad Adenauer 1876/1976. Belser, Stuttgart 1976, ISBN 3-7630-1163-3.
• (Hrsg.): Der neue Realismus. Außenpolitik nach Iran und Afghanistan. Erb, Düsseldorf 1980, ISBN 3-88458-017-5.
• (Hrsg.): Die CDU. Porträt einer Volkspartei. Rüber, Schwieberdingen 1981, ISBN 3-922622-02-X.
• Der Weg zur Wende. Von der Wohlfahrtsgesellschaft zur Leistungsgemeinschaft. Herausgegeben von Dietrich Heissler. Husum-Druck- und Verlags-Gesellschaft, Husum 1983, ISBN 3-88042-190-0.
• Deutschlands Zukunft in Europa. Reden und Beiträge des Bundeskanzlers. Herausgegeben von Heinrich Seewald. Busse Seewald, Herford 1990, ISBN 3-512-00979-4.
• Die deutsche Einheit. Reden und Gespräche. Mit einem Vorwort von Michail Gorbatschow. Lübbe, Bergisch Gladbach 1992, ISBN 3-7857-0665-0.
• Der Kurs der CDU. Reden und Beiträge des Bundesvorsitzenden 1973–1993. Hrsg. von Peter Hintze und Gerd Langguth. DVA, Stuttgart 1993, ISBN 3-421-06659-0.
• „Ich wollte Deutschlands Einheit.“ Dargestellt von Kai Diekmann und Ralf Georg Reuth. Propyläen, Berlin 1996, ISBN 3-549-05597-8; Ullstein, Berlin 2010, ISBN 978-3-548-37349-2.
• Mein Tagebuch 1998–2000. Droemer Knaur, München 2000, ISBN 3-426-27241-5.
• Erinnerungen. 1930–1982. Droemer Knaur, München 2004, ISBN 3-426-27218-0.
• Erinnerungen. 1982–1990. Droemer Knaur, München 2005, ISBN 3-426-27320-9.
• Erinnerungen. 1990–1994. Droemer Knaur, München 2007, ISBN 978-3-426-27408-8.
• Vom Mauerfall zur Wiedervereinigung. Meine Erinnerungen. Knaur-Taschenbuch-Verlag, München 2009, ISBN 978-3-426-78336-8. Droemer Knaur, München 2014, ISBN 978-3-426-27655-6.
• Berichte zur Lage 1989–1998. Der Kanzler und Parteivorsitzende im Bundesvorstand der CDU Deutschlands. Bearbeitet von Günter Buchstab und Hans-Otto Kleinmann, Droste Verlag, Düsseldorf 2012, ISBN 978-3-7700-1915-1.
• Aus Sorge um Europa: Ein Appell. Droemer Knaur, München 2014, ISBN 978-3-426-27663-1.

• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Хелмут Кол
• „Хелмут Кол: Историята не е случайност, тя е резултат от действията на хората“ Архив на оригинала от 2017-06-20 в Wayback Machine., интервю на Танита Кох, превод със съкращения от вестник „Билд“ Господин Тонев
• „Хелмут Кол: Да запазим свободата на хората е нашата консервативна задача“ (размисли от първия том на неговите „Спомени 1930-1982 година“) Архив на оригинала от 2017-06-23 в Wayback Machine., превод Господин Тонев

п б р Канцлери на Германия (списък) Германска империя (1871 – 1918) Ото фон Бисмарк • Лео фон Каприви • Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст • Бернхард фон Бюлов • Теобалд фон Бетман-Холвег • Георг Михаелис • Георг фон Хертлинг • Максимилиан фон Баден • Фридрих Еберт (не се титулува) Ваймарска република (1919 – 1933) Филип Шайдеман • Густав Бауер • Херман Мюлер • Константин Ференбах • Йозеф Вирт • Вилхелм Куно • Густав Щреземан • Вилхелм Маркс • Ханс Лутер • Вилхелм Маркс • Херман Мюлер • Хайнрих Брюнинг • Франц фон Папен • Курт фон Шлайхер Нацистка Германия (1933 – 1945) Адолф Хитлер • Йозеф Гьобелс • Луц Шверин фон Крозиг (главен министър) Федерална република (от 1945 г.) Конрад Аденауер • Лудвиг Ерхард • Курт Георг Кизингер • Вили Бранд • Валтер Шел (временно) • Хелмут Шмит • Хелмут Кол • Герхард Шрьодер • Ангела Меркел • Олаф Шолц

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NARA NDL NKC NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat