Херман Балк – Уикипедия

Херман Балк
германски генерал
Звание	генерал от танковите войски
Години на служба	1913 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на	Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия
Род войски	Райхсхер (1918) Райхсвер (1932) Вермахт (1945)
Командвания	11-а танкова дивизия
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Награди	Сребърни пластинки към ордена Железен кръст Кръст на честта Военен орден „За храброст“
Дата и място на раждане	7 декември 1893 г. Данциг-Лангфур, Германия
Дата и място на смърт	29 ноември 1982 г. (88 г.) Ербенбах, Германия
Херман Балк в Общомедия

Херман Балк (на немски: Hermann Balck) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Херман Балк е роден на 7 декември 1893 г. в Данциг-Лангфур. Постъпва на служба в имперската армия на Германия през 1913 година като офицерски кадет. Участва в Първата световна война като командир на картечна рота и до края и се издига до звание оберлейтенант. По време на бойните действия е раняван седем пъти.^[1]

Между двете войни се присъединява към Райхсвера и служи в различни стрелкови подразделения, а по-късно и като щабен офицер в бронетанкови части.

До 22 октомври 1939 г. заема пост в Главното командване на сухопътните войски (ОКХ), а след това е назначен за командир на 1^-ви стрелкови полк, част от 1^-ва танкова дивизия.^[1] С частта си участва в Битката за Франция и е част от плана „Sichelschnitt“, за превземане на град Седан, Франция.

През пролетта на 1940 година е назначен за командващ на 1^-ви танков полк, в самото начало на Битката за Гърция.

На 15 декември 1940 г. е назначен за командир на 3^-ти танков полк, а на 15 май 1941 г. на 2^-ра танкова бригада. От 1 ноември 1941 г. е назначен за генерал на моторизираните войски към Главното командване на сухопътните войски.

На 16 май 1942 година е изпратен на Източния фронт, където командва 11^-а танкова дивизия, базирана в Украйна и южна Русия. На 3 април 1943 г. му е поверено ръководството на моторизираната пехотна дивизия Гросдойчланд, на 2 септември 1943 г. на 14^-и танков корпус, а на 12 и 15 ноември съответно 40^-и и 48^-и танков корпус. От 5 август 1944 г. е назначен за командир на 4^-та танкова армия, на 21 септември 1944 г. поема ръководството на група армии „Г“, на 23 декември 1944 г. 6^-а армия и група армии Балк.^[1]

Пленен е на 8 май 1945 г. и е освободен в началото на 1947 г. Осъден е на 3 години затвор за екзекуцията на артилерийски офицер отговорен за провал на мисия. Прекарва в затвора 18 месеца, след което е освободен. Умира в Ербенбах-Рокенау, Германия на 29 ноември 1982 г.^[1]

• Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (1914) и I степен (1914)
• Сребърна пластинка към ордена Железен кръст (1940) – II (12 май 1940) и I степен (13 май 1940)
• Баварски орден „За военна заслуга“ (15 ноември 1914)
• Австро-Унгарски кръст „За военна заслуга“ (1916) – III сетпен (28 февруари 1916)
• Рицарски кръст на Хоенцолерн (1917) – с мечове (3 декември 1917)
• Германска „Значка за раняване“ (1918) – златна (10 май 1918)
• Германско отличие „За заслуга във Вермахта“ – I и IV степен
• Германски орден „За храброст“ (1941) – III и I степен (2 декември 1941)
• Германска „Танкова значка“ (1943) – сребърна (14 октомври 1943)
• Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти
  • Носител на Рицарски кръст № 53 (30 юни 1940)
  • Носител на Дъбови листа № 155 (20 декември 1942)
  • Носител на Мечове № 25 (4 март 1943)
  • Носител на Диаманти №19 (31 август 1944)
• Упоменат 3-пъти в ежедневния доклад на Вермахтберихт (17 май 1940; 20 декември 1942; 9 септември 1944)

• ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.

• ((de)) Balck, Hermann (1981). Ordnung im Chaos / Erinnerungen 1893 – 1948. Biblio, Osnabrück. ISBN 3-7648-1176-5

• ((de)) Lexikon der Wehrmacht

Нормативен контрол BNF FAST GND ISNI NLI J9U LCCN IdRef VIAF WorldCat

п б р Списък с носителите на Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти Носители от 1941 г. Вернер Мьолдерс Носители от 1942 г. Адолф Галанд  · Гордон Голоб  · Ханс-Йоахим Марсайл  · Херман Граф Носители от 1943 г. Ервин Ромел  · Волфганг Лют  · Валтер Новотни  · Алберт Шулц Носители от 1944 г. Ханс Улрих Рудел (Златни дъбови листа)  · Хиацинт Граф фон Каминец  · Херберт-Ото Гил  · Ханс-Валентин Хубе  · Алберт Кеселринг  · Хелмут Лент  · Йозеф Дитрих  · Валтер Модел  · Ерих Хартман  · Херман Балк  · Херман-Бернард Рамке  · Хайнц Волфганг Шнауфер  · Албрехт Бранди Носители от 1945 г. Фердинанд Шьорнер  · Хасо фон Мантойфел  · Теодор Толсдорф  · Карл Маус  · Дитрих фон Заукен в хронологичен ред Вижте също:Списък с носителите на Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти