Херман Кант – Уикипедия

Херман Кант Hermann Kant
германски писател
Херман Кант през 1982 г.
Роден	14 юни 1926 г. Хамбург, Ваймарска република
Починал	14 август 2016 г. (90 г.) Нойщрелиц, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Хумболтов университет на Берлин
Работил	белетрист
Литература
Жанрове	роман, новела, разказ
Дебютни творби	„Малко Южно море“, разкази (1962)
Награди	Хайнрих Ман (1967)
Уебсайт	Страница в IMDb
Херман Кант в Общомедия

Херман Кант (на немски: Hermann Kant) е германски белетрист, сред най-известните и най-значими писатели на ГДР. Книгите му са преведени на многобройни езици.

Херман Кант е роден на 14 юни 1926 г. в Хамбург. Израства в бедно семейство на градинар и фабрична работничка. През 1940 г. поради постоянните бомбардировки на града семейството се преселва в Пархим, където живее дядото на бъдещия писател. Тук, след като завършва гимназия, Кант се обучава за електротехник. През 1944 г. е мобилизаран във Вермахта и пратен на фронта, където скоро попада в полски плен. По време на престоя си във варшавски трудов лагер Кант взима активно участие в дейността на антифашисткия комитет, а след освобождаването си през 1949 г. постъпва в Германската единна социалистическа партия (ГЕСП).

През 1952 г. Херман Кант завършва работническия факултет в Грайфсвалд. От 1952 до 1956 г. следва немска филология в Хумболтовия университет на Берлин. До 1957 работи като научен сътрудник в университетския Институт по германистика, а от 1957 до 1959 г. е главен редактор на студентското списание tua res. После постъпва като редактор в литературното списание Нойе дойче литератур (Neue Deutsche Literatur).

През 1962 г. излиза дебютната книга на Херман Кант – сборникът с разкази „Малко Южно море“ (Ein bisschen Südsee), а през 1965 г. е публикуван романът му „Аулата“ (Die Aula), който му донася първия успех като писател^[1].

След като получава диплома за висше образование, Херман Кант активно участва в дейността на университетската партийна организация. От 1974 до 1979 г. е член на Окръжния комитет на ГЕСП в Берлин, а от 1986 до 1989 г. – член на Централния комитет на партията. През 1981 г. е избран за депутат в Парламента на ГДР.

През 1959 г. Херман Кант влиза в Съюза на немските писатели, от 1969 г. е негов заместник-председател, а от 1978 до 1990 г. – председател (като наследник на Ана Зегерс). По време на неговото ръководство е лишен от гражданство поетът Волф Бирман, а от писателския съюз са изключени Адолф Ендлер, Щефан Хайм, Карл-Хайнц Якобс и Клаус Шлезингер. Въпреки това през 1987 г. Херман Кант подкрепя инициативата на писателите Гюнтер де Бройн и Кристоф Хайн за смекчаване на цензурата в литературата.

От 1967 до 1982 г. Кант е член на Президиума на ПЕН клуба на Германската демократична република, а от 1969 до 1992 г. – на Берлинската академия на изкуствата.

След обединението на Германия през 1990 г. Херман Кант многократно е критикуван за провежданата от него политика по време на ръководните му постове в партията и в Съюза на писателите. Обвиняван е, че дълги години е сътрудничил на Министерството на държавната сигурност на ГДР (ЩАЗИ)^[2].

Херман Кант умира в Нойщрелиц през 2016 г. на 90-годишна възраст^[3].

• Ein bißchen Südsee, Erzählungen, 1962
• Die Aula, Roman, 1965

Аулата, изд.: Народна култура, София (1968), прев. Невена Станчева

• In Stockholm, Reisebeschreibung, 1971
• Das Impressum, Roman, 1972
• Eine Übertretung, Erzählungen, 1975
• Der Aufenthalt, Roman, 1977

Престоят, изд.: Народна култура, София (1979), прев. Вили Брюкнер

• Der dritte Nagel, Erzählungen, 1981
• Zu den Unterlagen, Publizistik (1957 – 1980), 1981
• Krönungstag, Erzählung, 1986

Денят на коронацията, изд.: Христо Г. Данов, Пловдив (1981), прев. Федя Филкова

• Bronzezeit, Erzählungen, 1986
• Die Summe, Satire, 1987
• Abspann, Erinnerungen, 1991
• Kormoran, Roman, 1994
• Escape. Ein WORD-Spiel, 1995
• Okarina, Roman, 2002
• Kino, Roman, 2005
• Die Sache und die Sachen, Gespräch mit Irmtraud Gutschke, 2007
• Kennung, Roman, 2010
• Lebenslauf. Zweiter Absatz, 2011
• Ein strenges Spiel, 2015

• 1962: Награда Хайнрих Хайне на ГДР
• 1963: Literaturpreis des Freier Deutscher Gewerkschaftsbund
• 1967: Награда Хайнрих Ман
• 1973: Национална награда на ГДР
• 1976: Vaterländischer Verdienstorden in Silber
• 1978: Почетно звание Герой на труда
• 1980: Почетен доктор на Университета в Грайфсвалд
• 1983: Национална награда на ГДР
• 1986: Vaterländischer Verdienstorden in Gold
• 1986: Orden der Völkerfreundschaft des Obersten Sowjets der UdSSR
• 1987: Награда Гьоте на град Берлин

• В Общомедия има медийни файлове относно Херман Кант
• ((de)) Биографични данни за Херман Кант в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Херман Кант в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Херман Кант в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2017-10-26 в Wayback Machine.
• ((de)) Херман Кант в Die LYRIKwelt
• ((de)) Херман Кант в Personensuche
• ((en)) Херман Кант в Internet Movie Database

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NKC NLA PLWABN LIBRIS IdRef VIAF WorldCat