French
DeutschХининово дърво – Уикипедия
| Хининово дърво | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
| Хининово дърво в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Хининово дърво (Cinchona) е род от около 25 вида растения от семейство Брошови (Rubiaceae). Те са големи, вечнозелени храсти или малки дървета, достигащи 5 – 15(25) m височина. Листата му са прости, с широко елипсовидна до яйцевидна форма, целокрайни и с пересто жилкуване. Дълги са до 10 – 40 см. и са широки до 20 см. Цветовете са бели, розови или червени, събрани в съцветие метлица. Плодът е малка многосеменна, заострена в двата края кутийка.
В природата виреят от Колумбия до Боливия, във влажни гори по източните склонове на Андите, на височина 1500 – 3000 m над морското равнище.
Култивирано в плантации, хининовото дърво се отглежда в Индия, Индонезия и Шри Ланка. Кората му съдържа хининова и хининоподобна киселина, горчив глюкозид, захар, восъчни вещества, смоли, калциеви оксалати, танин, 20 алкалоида, като хинин, хинидин, цинхонин, цинхонидин и др.
През 1790 г. основоположникът на хомеопатията Самуел Ханеман приема хининова кора и развива симптомите на треската. Заключението му е, че средство, което у здрав човек предизвиква болестни симптоми, лекува у болния същите тези симптоми.
Приложение на хининовото дърво [1]: Използва се кората (cortex Chinae) на всичките 25 вида на род Cinchona, която, обелена от дървото и изсушена, съдържа около 31 алкалоида със сходна структура и действие, по-важни от който са хинин, хинидин, цихонин, цинхонодин. Хининът е главният алкалоид, определящ лечебното действие на растението. Алкалоидното съдържание на растението е средно около 6%-7%, но може да достигне до 17% при някои сортове, с хинин до 12% и хинидин до 5%. Основното лечебно приложение на хинина е като специфично антималарийно средство. Освен това проявява антипиретично, антибактериално, противовъзпалително и болкоуспокояващо действие и се прилага при простудни заболявания, за възбуждане на апетита и общо стимулиране на организма.
Видове
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Лечебни растения – Анна Николова Академично издание на Аграрен университет Пловдив, 2010
|
