Хосе Миаха – Уикипедия

Хосе Миаха
испански генерал

Званиегенерал-лейтенант
Години на служба1898 – 1939
Служи наИспания Кралство Испания (1898 – 1931)
Испания Втора испанска република (1931 – 1939)
Род войскиИспанска армия
Испанска републиканска армия
Битки/войниРифска война
Гражданска война в Испания
Награди Орден Свети Херменегилд
Лавров знак на Мадрид

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
13 януари 1958 г. (79 г.)
Хосе Миаха в Общомедия

Хосе Миаха Менант (на испански: José Miaja Menant) е испански генерал от републиканските правителствени сили по време на гражданската война в Испания.

Миаха постъпва в пехотната академия в Толедо през 1896 г. Първият му пост е в Астурия. По-късно е преместен в Мелиля, където служи в Мароканската война от 1900 г., постигайки ранг на майор командант през 1911 г. и издигайки се до генерал през 1932 г. Въпреки членството на Миаха в десния Военен испански съюз, през 1935 г. консервативният министър на войната, Хосе Мария Хил-Роблес и Киньонес, го изпраща в Лерида, сравнително далеч от столицата, което показва, че няма пълното доверие на правителството.

Испанска гражданска война

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на военния бунт, довел до Испанската гражданска война, Миаха е разположен в Мадрид, оставайки верен на републиканското правителство и е назначен за министър на войната.[1] През ноември 1936 г. е назначен за командващ на Съвета за отбрана на Мадрид, когато правителството евакуира столицата преди предстоящото пристигане на фашистките войски. С Висенте Рохо като началник-щаб, Миаха успява да спре националистите при река Мансанарес в битката при Мадрид.[2]

Като командир на испанската републиканска армия на централната зона, ръководи битките при Харама, Гуадалахара и Брунете.[3][4] По-късно подкрепя бунта, воден от Сехисмундо Касадо срещу правителството на министър-председателя Хуан Негрин през март 1939 г., като е водач на Съвета за национална отбрана.[5] Награден с Лавров знак на Мадрид за ролята си по време на обсадата на Мадрид.[6]

След края на Гражданската война отива в Гандия, където се качва на самолет за Оран, където заминава в изгнание, първо във френски Алжир и Франция, след това в Мексико,[7] където живее до смъртта си на 14 януари 1958 г.

  1. Preston, Paul. The Spanish Civil War: Reaction, Revolution and Revenge. Harper Perennial, 2006. ISBN 978-0007232079. с. 111.
  2. Beevor 2006, с. 171 – 85.
  3. Beevor 2006, с. 278.
  4. Beevor 2006, с. 279.
  5. Beevor 2006, с. 393.
  6. Antonio López Fernández (1975). General Miaja, defensor de Madrid. Editorial Gregorio del Toro, Madrid
  7. Beevor 2006, с. 412.
  • Alpert, Michael ; El Ejército Republicano en la Guerra Civil, Siglo XXI de España, Madrid, 1989 ISBN 978-84-323-0682-2
  • Beevor, Antony. The Battle for Spain: The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books, 2006. ISBN 978-0143037651. с. 526.
  • Carlos Engel, Historia de las Brigadas Mixtas del Ejército Popular de la República, Ed. Almena. Madrid 1999, ISBN 84-922644-7-0
  • Ramón Salas Larrazábal, Historia del Ejército Popular de la República. La Esfera de los Libros S.L. ISBN 84-9734-465-0
  • Suero Roca, M. Teresa; Militares republicanos de la Guerra de España. Ediciones Península Ibérica, Barcelona, 1981. ISBN 84-297-1706-4
  • Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата José Miaja в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​