French
DeutschХристо Куслев – Уикипедия
| Христо Куслев | |
| български революционер и просветен деец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 19 септември 1943 г. |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Христо Куслев в Общомедия | |
Христо Куслев е български революционер, струмишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Христо Куслев е роден на 18 март 1877 година в Кукуш, тогава в Османската империя. Семейството му е търговско. Учи до трети клас в Кукуш, а в 1896 – 1897 учи до VI клас в българската гимназия в Солун. Като ученик в Солун се присъединява към ВМОРО, покръстен от поп Стамат Танчев.
В 1897 година е приет в юнкерското училище в София, но се отказва и с помощта на Гьорче Петров от 1898 година учителства в Лешко като параван за развиваната от него революционна дейност. Там посреща четите на Ефрем Чучков, Стоян Георгиев и Тодор Станков при влизането им в Македония през май 1898 година.[1] В Лешко укрепва революционния комитет и създава канал за пренос на оръжие от България.
През 1899 година завършва VII клас на Солунската гимназия[2] и учителства в Долни Порой. Става районен ръководител на ВМОРО за Поройско и основава революционни комитети в българските села.[3] След това Серският революционен комитет го праща учител в Цапарево и става районен началник на Каршияка.
През септември 1901 година става учител в Крушево, но преследван от властите през ноември минава в нелегалност. От началото на 1902 година е секретар в четата на Атанас Тешовалията в Неврокопско и Разложко. Минава в България, а през януари 1903 година отново навлиза в Македония с четата на Гоце Делчев. От февруари 1903 година става поройски войвода.[4] Действа в Струмишко начело на малка чета, с която участва и в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на същата година.
През 1907 година завършва стоматология във Виена, установява се в Подгорица, където работи като зъболекар. Христо Куслев почива в Подгорица.[5][6][7][8][9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 405.
- ↑ Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 491.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 88.
- ↑ Кратка биография от сайта на МНИ
- ↑ Христо Куслев, Спомени
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 246.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927.
