Хуго фон Хофманстал – Уикипедия
Хуго фон Хофманстал Hugo von Hofmannsthal | |
австрийски поет, белетрист, есеист и драматург | |
Роден | 1 февруари 1874 г. |
---|---|
Починал | Родаун край Виена, Австрия |
Погребан | Виена, Австрия |
Религия | Католическа църква |
Националност | Австрия |
Учил във | Виенски университет |
Работил | драматург, либретист |
Литература | |
Псевдоним | Loris,[1] Theophil Morren[1] |
Жанрове | стихотворение, пиеса, приказка, есе |
Течение | Млада Виена |
Повлиян | Еврипид, Шекспир, Гьоте, Стефан Георге, Райнер Мария Рилке |
Семейство | |
Съпруга | Гертруд Шлезингер |
Деца | Кристиане, Франц, Раймунд |
Подпис | |
Уебсайт | |
Хуго фон Хофманстал в Общомедия |
Хуго фон Хофманстал (на немски: Hugo von Hofmannsthal) е австрийски поет, белетрист, есеист и драматург, роден във Виена в семейството на банкер от стар аристократичен род.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Хофманстал завършва елитната Академична гимназия във Виена, където изучава италиански, френски, английски, латински и гръцки. Под влиянието на Фридрих Ницше започва да публикува (под псевдоним) още шестнадесетгодишен. Запознава се с възрастния вече Хенрик Ибсен и с Герхарт Хауптман. Но най-голямо значение за духовното му развитие има срещата със Стефан Георге в 1891 г. Хофманстал следва право във Виенския университет, но скоро напуска и поема доброволна едногодишна военна служба при драгунския полк в Брюн (днес Бърно). После Хофманстал записва френска филология и завършва с докторат. Предприема пътувания до Венеция и Париж, където се запознава с Морис Метерлинк и скулптора Огюст Роден. Приятелство го свързва с Райнер Мария Рилке и композитора Рихард Щраус, с когото осъществява редица общи проекти в сътрудничество с режисьора Макс Райнхард.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Ранното творчество на Хуго фон Хофманстал, създадено в маниера на сецесионния „югендстил“, е обвеяно от тъжното очарование на френския символизъм. Поет на „уморената кръв“, той отрича натурализма и застъпва естетическите идеи на Fin-de-siècle за „чисто изкуство“ [2]. Хофманстал смята, че всеки човек, независимо от своя произход, раса и епоха, носи в себе си една първоначална, още лишена от съдба „пре-екзистенция“, която в сблъсъка с живота и в резултат на „деяния и страдания“ се превръща в осъзната „екзистенция“. Това схващане за съществуването върху тази земя позволява на поета да се приобщи към различни културни сфери – в творчеството му се долавят влияния от Еврипид, средновековната лирика на минезингерите и австрийската барокова книжовност, но също и от Шекспир, Гьоте, Стефан Георге, Райнер Мария Рилке. Въпреки това многообразие от въздействия Хофманстал рано постига свой собствен стил и индивидуален художествен изказ.
Поетическата слава на Хофманстал се гради на умението да изразява тайнствените връзки на предметите с човешката душа чрез ритмично пулсираща, неизказано музикална словесна магия. Сред по-важните му произведения личат първата му драма „Вчера“ (1891), последвана от „Смъртта на Тициан“ (1892), „Безумецът и смъртта“ (1893) и „Жена на прозореца“ (1897), а също „Избрани стихове“ (1903) и повестта „Жената без сянка“ (1919).
Признание
[редактиране | редактиране на кода]В 1919 г. Хуго фон Хофманстал за първи път е номиниран за Нобелова награда, но и при следващите номинации не получава отличието.
Двамата
Тя стискаше бокала в крехка длан
- а устните ѝ се топяха в блян, –
тъй леко, сигурно вървеше тя,
че даже капчица не се разля.
Тъй лека, с мощ бе неговата длан:
той яздеше пламтящ жребец умело
и с жест небрежен го застави смело
да спре треперещ като закован.
Но щом от нейната гореща длан
пое бокала лек, за миг в тъмата
той тежък стана за една ръка,
Понеже двама тръпнеха така,
че всяка длан протегна се без свян -
и тъмно вино плисна на земята.
1895[3]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Драми
- 1892: Der Tod des Tizian
- 1893: Der Tor und der Tod
- 1893: Idylle
- 1897: Der weiße Fächer
- 1897: Der Kaiser und die Hexe
- 1897: Das kleine Welttheater
- 1897: Die Frau im Fenster
- 1899: Das Bergwerk zu Falun
- 1904: Elektra
- 1906: Ödipus und die Sphinx
- 1911: Jedermann
- 1921: Der Schwierige
- 1922: Das Salzburger Große Welttheater
- 1923 – 1925: Der Turm (1. Fassung)
- 1923: Der Unbestechliche
- 1927: Der Turm (3. Fassung)
- Либрета
Музиката към всички либрета е на Рихард Щраус.
- 1908: Elektra
- 1911: Der Rosenkavalier
- 1912: Ariadne auf Naxos
- 1913: Die Frau ohne Schatten
- 1928: Die ägyptische Helena
- 1929: Arabella
- Разкази и диалози
- 1895: Das Märchen der 672. Nacht
- 1899: Reitergeschichte
- 1900: Erlebnis des Marschalls von Bassompierre
- 1902: Ein Brief (Brief des Lord Chandos an Francis Bacon)
- 1903: Das Gespräch über Gedichte
- 1907: Die Wege und die Begegnungen
- 1907 – 1908: Die Briefe des Zurückgekehrten
- 1910: Lucidor. Figuren zu einer ungeschriebenen Komödie
- 1911: Das fremde Mädchen
- 1919: Die Frau ohne Schatten
- 1925: Reise im nördlichen Afrika
- Статии, есета, речи
- 1891: Zur Physiologie der modernen Liebe
- 1896: Poesie und Leben
- 1904: Über Gedichte
- 1907: Der Dichter und diese Zeit
- 1914: Appell an die oberen Stände
- 1915: Krieg und Kultur
- 1915: Wir Österreicher und Deutschland
- 1916: Österreich im Spiegel seiner Dichtung
- 1917: Preuße und Österreicher
- 1917: Die Idee Europa
- 1922: Gedichte
- 1922 – 1927: Neue Deutsche Beiträge
- 1926: Früheste Prosastücke
- 1927: Wert und Ehre deutscher Sprache
- 1927: Das Schrifttum als geistiger Raum der Nation
- Роман (фрагмент)
- 1907 – 1927: Andreas oder Die Vereinigten
- Стихотворения
- 1922: Gedichte
На български
[редактиране | редактиране на кода]- Хуго фон Хофманстал, Съчинения в проза. Превод от немски Иво Милев. София: Захари Стоянов, 2002, 254 с. (ISBN 954-739-307-3)
За него
[редактиране | редактиране на кода]- Koch, Hans-Albrecht. Hugo von Hofmannsthal. Dtv, München 2004, ISBN 3-423-31018-9.
- Mayer, Mathias. Hugo von Hofmannsthal. Metzler, Stuttgart 1993, ISBN 3-476-10273-4
- Gottfried, Paul. „Hugo von Hoffmannsthal and the Interwar European Right.“ Modern Age 49.4 (2007): 508+ online
- Broch, Hermann. Hofmannsthal und seine Zeit – Eine Studie. Herausgegeben und mit einem Nachwort versehen von Paul Michael Lützeler. Bibliothek Suhrkamp. Frankfurt am Main 2001, ISBN 978-3-518-22342-0 (verfasst 1947/1948, първо изд. 1955)
- McClatchy, J. D. (editor). The Whole Difference: Selected Writings of Hugo von Hofmannsthal, Princeton University Press, 2008, ISBN 978-0-691-12909-9. Chapter 1 contains a brief biography
- Junk, Anke. Andreas oder Die Vereinigten von Hugo von Hofmannsthal: eine kulturpsychoanalytische Untersuchung. Hannover, Impr. Henner Junk, 2015, OCLC 1002264029
- Schorske, Carl E. Fin-de-siècle Vienna: Politics and Culture, 1980
- Stork, Charles Wharton. The Lyrical Poems of Hugo Von Hofmannsthal, 1918
- Volke, Werner. Hugo von Hofmannsthal. Rowohlt, 1967
- Weiss, Winifred. Comparative Literature. Vol. 25, no. 1. (Winter, 1973), pp. 60–67
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2012-03-08 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Поезия от Хофманстал Архив на оригинала от 2012-01-24 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- Произведения на Хуго фон Хофманстал в Моята библиотека
- Хуго фон Хофманстал в Литературен свят
- Критика за Хуго фон Хофманстал в Литернет
- ((de)) Дом музей „Хофманстал“ във Виена Архив на оригинала от 2016-10-07 в Wayback Machine.
- ((de)) Хофманстал в Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) Творби на Хофманстал в Zeno.org
- ((de)) Стихотворения на Хофманстал в zgedichte.de Архив на оригинала от 2011-05-18 в Wayback Machine.
- ((de)) Стихотворения на Хофманстал в Gedichte berühmter Schriftsteller Архив на оригинала от 2007-04-03 в Wayback Machine.
- ((de)) Творби на Хофманстал в Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Творби на Хофманстал във Freiburger Anthologie
- ((de)) Хофманстал в Die LYRIKwelt
- ((en)) Хуго фон Хофманстал в Internet Movie Database
|