Хърватия – Уикипедия

Република Хърватия Republika Hrvatska
Знаме        Герб
Химн: Lijepa Naša Domovino
Местоположение на Хърватия
География и население
Площ	56 594 km²[1] (на 124-то място)
Води	1,09%
Климат	умереноконтинентален средиземноморски
Столица	Загреб
Най-голям град	Загреб
Официален език	хърватски език
Религия	91,06% християнство —86,28% католици —4,44% православни —0,34% протестанти 4,57% нерелигиозност 4,37% други религии
Демоним	хърватин
Население (2022)	3 855 641 (на 128-о място)
Население (2021)	3 888 529
Гъстота на нас.	68,4 души/km² (на 152-ро място)
Градско нас.	56,9% (на 104-то място)
Управление
Форма	унитарна парламентарна република
Президент	Зоран Миланович
Министър-председател	Андрей Пленкович
Организации	ООН, НАТО, ЕС, СЕ, „Три морета“, Шенген и др.
Законодат. власт	Хърватски събор
История
Княжество	7 век
Кралство	925 г.
Хърватско-унгарска уния	1102 г.
Част от Австро-Унгария	1527 – 1918 г.
СР Хърватия	1918 – 1991 г.
Обявяване на независимост	25 юни 1991 г.
Влизане в ООН	22 май 1992 г.
Влизане в НАТО	1 април 2009 г.
Ердутско споразумение	12 ноември 1995 г.
Влизане в ЕС	1 юли 2013 г.
Икономика
БВП (ППС, 2023)	161 млрд. щ.д.[2] (на 80-о място)
БВП на човек (ППС)	40 484 щ.д.[2] (на 49-о място)
БВП (ном., 2023)	73,49 млрд. щ.д.[2] (на 81-во място)
БВП на човек (ном.)	18 451 щ.д.[2] (на 66-о място)
ИЧР (2021)	0,858 (много висок) (на 40-о място)
Джини (2020)	28,3[3] (нисък)
Прод. на живота	78,3 години (на 42-ро място)
Детска смъртност	4,7/1000 (на 43-то място)
Грамотност	98,1% (на 51-во място)
Валута	Евро (EUR)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+1)
Лятно време	CEST (UTC+2)
Формат на датата	дд.мм.гггг
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	HR
Интернет домейн	.hr
Телефонен код	+385
ITU префикс	9AA-9AZ
Официален сайт	www.vlada.hr
Хърватия в Общомедия

Хърватия (на хърватски: Hrvatska), наричана също Хърватско или Хърватска,^[4] е държава в Югоизточна Европа.

Граничи със Словения и Унгария на север, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора на изток. На югозапад има излаз на Адриатическо море. Площта ѝ е 56 613 km^2[5], от които 56 500 km² суша и 113 km² водна площ.

Хърватия е член на Организацията на обединените нации, Съвета на Европа, НАТО, Световната търговска организация, ЦЕФТА, а от 1 юли 2013 и на Европейския съюз. Хърватската икономика е класифицирана като развиваща се от Международния валутен фонд. Хърватия е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г.

 Основна статия: История на Хърватия

Хърватите са славянски народ, който се заселва по днешните хърватски земи през 7 век. След период на управление на хърватските князе и крале, през 1102 година хърватите подписват съглашение с унгарския крал и той поема управлението на Хърватия. В средата на 15 век Унгарското кралство търпи тежки удари от разширяващата се Османска империя, поради което Хърватският събор поканва Хабсбургите да поемат управлението на Хърватия. След редица войни, през 18 век голяма част от хърватските земи са освободени от османска власт, но Хърватия става административно зависима от Унгария. След продължително владение на хърватското адриатическо крайбрежие от Венеция, през 1813 г. то става австрийска провинция.

В края на 1918 г., след Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария, Хърватия влиза в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци (СХС). Истрия, Риека и Задар попадат под италианска власт. Кралството на СХС г. е преименувано през 1929 в Кралство Югославия. Хърватия става бановина през 1939 г. По време на Втората световна война е основана Независима хърватска държава (1941 – 1945). След войната Хърватия става част от новата, социалистическа Югославия.

През 1991 г., 1 г. след първите демократични избори, Хърватия обявява своята независимост. През същата година започва война с военните части на остатъчна Югославия, която завършва през 1995 година. През 1992 г. Хърватия е приета за пълноправен член на Организацията на обединените нации (ООН). През 2008 г. военно-политическият блок НАТО изпраща писмо до Хърватия, в което кани страната да започне официално преговори за присъединяване към организацията. На 1 април 2009 г. държавата е приета за член на НАТО, а на 1 юли 2013 г. се присъединява към ЕС. Хърватия се присъединява към еврозоната и става част от Шенгенското пространство на 1 януари 2023 г.,^[6][7] което я прави 15-ата държава членка на ЕС, която е член както на ЕС и НАТО, така и на валутния и митнически съюз на общността.

 Основна статия: География на Хърватия

Хърватия се намира в Южна Европа. В нея се срещат езера и хълмове предимно в северната и североизточната си континентална част (Централна Хърватия и Славония, както и част от Панонската низина). Планини, обрасли с гори са разпространени в Лика и Горски котар, които са част от Динарските планини. Срещат се също каменисто крайбрежие около Адриатическо море (Истрия, Северно Приморие и Далмация) и множество острови (Жут, Галешняк, Пашман, Корнат).

Климатът във вътрешността на Хърватия е умерено-континентален, в планинската част на Хърватия – предпланински и планински, по адриатическото крайбрежие – средиземноморски (с малко по-студени зими и по-топли лета).

Със средно 2600 часа слънчево греене годишно, адриатическото крайбрежие е едно от най-слънчевите по Средиземноморието, а температурата на морската вода през лятото е от 25 °C до 27 °C.

Морска площ: 33 200 km²

Обща земна и морска площ: 89 810 km²

Дължина на брега: 5835 km

Дължина на брега на континенталната част: 1777 km

Дължина на брега на островите: 4058 km

Брой на островите: варира според дефинициите, но независимо от разликите между методологиите поставя Хърватия в топ 25 на държавите с най-много острови.^[8]

Хърватското статистическо бюро използва данни от Географския отдел на Факултета по природни науки на Загребския университет, който класифицира общо 1185 острова, скали и рифове, в т.ч.

• 48 обитаеми острова
• 670 необитаеми острова (на хърватски: otoci)
• 389 скали (hridi)
• 78 рифа (grebeni)

Скалите и рифовете се определят като „скалисти останки от остров или скалисто образувание, унищожени от абразия“, разграничени според това дали са винаги над морското равнище или на, под или над морското равнище (при отлив).

В „Източна Европа: Представяне на хората, земите и културата“ историкът Марк Биондич, професор в Института за европейски, руски и евразийски изследвания в Карлтънския университет и старши анализатор по обществена безопасност към правителството на Канада, определя броя на хърватските острови на 1246, в т.ч.

• 718 острова в конвенционалния смисъл
• 389 скали и
• 78 рифа^[9]

Броят на островите в Хърватия е 1246 (в т.ч. острови, островчета, скали и залети скали) и според научен екип на Катедрата по география към Задарския университет, който се позовава на съвременната дефиниция на остров, установена от Международната хидрографска организация.^[10]

Аналогичен брой (1244) е посочен в политическия документ Национална стратегия за развитие на Хърватия 2030 в частта ѝ „Хърватските острови: извличане на максимума от техния териториален капитал чрез умни решения“ от 2019 г.,^[11] както и в официалния Регистър на островите, създаден в съответствие чл. 6 от Закона за островите (Държавен вестник, бр. 116/18, 73/20 – Регламент) и Наредбата за методологията за организация и управление на островния регистър (Държавен вестник, бр. 75/20):

• 78 острова
• 524 островчета
• 642 скали^[12]

Обща площ на островите: около 3300 km²

Обща брегова линия на островите: 70% от тази на хърватската брегова линия (6278 km)^[13]

Най-големите градове в Хърватия са: столицата Загреб (1 107 150), Сплит (342 729), Риека (219 325), Осиек (96 848), Задар (70 829).

Вижте също: Списък на градовете в Хърватия

 Основна статия: Държавно устройство на Хърватия

След приемане на новата конституция, Хърватия е парламентарна република.

Държавен глава на Хърватия е президентът, който се избира за пет години. Освен че е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, президентът предлага министър-председателя, който се назначава от Хърватския събор.

Хърватският събор е еднокамарен законодателен орган с максимум 160 народни представители, който се избира с общи парламентарни избори с четиригодишен мандат. Хърватският събор провежда заседанията си в периодите от 15 януари до 15 юли и от 15 септември до 15 декември, всяка година.

Начело на хърватското правителство е министър-председателят, който има двама заместници и 14 министри, отговарящи за определени сфери на управление. Правителството, като изпълнителна власт, предлага проектозакони и проектобюджет, изпълнява законите и води външната и вътрешната политика на страната.

Хърватия има триинстанционна съдебна система: върховен съд, жупанийски (окръжни) съдилища и общински (районни) съдилища. Конституционният съд е компетентен по въпроси, свързани с конституцията.

 Основна статия: Жупании в Хърватия

Хърватия е разделена на 20 жупании и един град*:

Вижте също: Списък на градовете в Хърватия

 Основна статия: Население на Хърватия

Основната част от населението на Хърватия представляват хърватите. Най-големите малцинства са: сърбите, бошняците, унгарците.

Демографският преход е завършен: естественият прираст се измерва в промили. Очакваната продължителност на живота и грамотността са високи.

Основното вероизповедание е католицизмът, а има и източноправославно и сунитско мюсюлманско малцинство.

Официален език е хърватският, който принадлежи към групата на южнославянските езици и използва латиницата.

 Основна статия: Икономика на Хърватия

Икономиката е основана предимно на леката промишленост и на сектора на услугите. Туризмът е значителен източник на приходи.

Въпреки че са извършени приватизация и преустройство във всички области, основни проблеми са голямата безработица (14,4% през 2004 г.) и недостатъчните икономически реформи. Ситуацията е утежнена и от лошите съдебна и административна система.

 Основна статия: Култура на Хърватия

Хърватската култура има тринадесетвековна история. Запазени са множество паметници на културата, художествени произведения и научни трудове. В Хърватия има шест паметника на световното наследство и осем национални парка.

Характерни за историко-географската област Далмация са музикалните клапа състави.

В Хърватия са родени множество световноизвестни творци на изкуството и учени, като напр. скулпторът Иван Мещрович, физиците Руджер Йосип Бошкович и Никола Тесла и много други. Хърватия се слави и със своите изобретатели, сред които са: Едуард Славолюб Пенкала (автоматична писалка) и Фауст Вранчич (парашут).

Словения, Унгария Хърватия Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора Адриатическо море

• Въоръжени сили на Хърватия
• Хърватска литература

• WWW.HR Хърватски уеб каталог (на хърватски)
• Хърватия Info Архив на оригинала от 2021-03-04 в Wayback Machine.

п б р Страни и територии в Европа Държави Австрия Азербайджан5 Албания Андора Армения Беларус Белгия Босна и Херцеговина България Ватикан6 Германия Грузия5 Гърция Дания Естония Испания2 Ирландия Исландия Италия2 Казахстан1 Кипър5, 6 Латвия Литва Лихтенщайн Люксембург Малта Молдова Монако Нидерландия4 Норвегия Обединено кралство Полша Португалия2 Румъния Русия1 Сан Марино Северна Македония Словакия Словения Суверенен Малтийски орден Сърбия Турция1 Украйна Унгария Финландия Франция2, 3, 4 Хърватия Черна гора Чехия6 Швейцария Швеция Зависими територии Акротири и Декелия5 (Обединено кралство) Гибралтар (Обединено кралство) Гърнси (Обединено кралство) Джърси (Обединено кралство) Ман (Обединено кралство) Фарьорски острови (Дания) Непризнати държави Косово6 Приднестровие6 Северен Кипър5, 6 1Частично в Азия     2Частично в Африка     3Частично в Южна Америка     4Частично в Северна Америка     5Категоризирана предимно в Азия     6Частично призната

п б р Страни на Балканския полуостров Албания • Босна и Херцеговина • България • Гърция • Косово1 • Румъния2 • Северна Македония • Словения2 • Сърбия • Турция2 • Хърватия2 • Черна гора Бележки: 1 Обявява независимост от Сърбия на 17 февруари 2008 г. и е призната от 110 държави членки на ООН; 2 Разположена основно извън Балканите;

п б р Държави членки на Европейския съюз Държави членки Австрия Белгия България Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Хърватия Чехия Швеция Преговарящи кандидати Сърбия Турция Черна Гора Кандидати за членство Албания Северна Македония Бивши членки Великобритания

п б р Членове на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) Членове Албания Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Естония Испания Италия Исландия Канада Латвия Литва Люксембург Нидерландия Норвегия Полша Португалия Румъния САЩ Северна Македония Словакия Словения Турция Унгария Франция Хърватия Черна гора Чехия Кандидати Босна и Херцеговина Грузия Украйна

Нормативен контрол BNE BNF CiNii FAST GND HDS ISNI NLI J9U KulturNav LCCN MBarea NARA NDL NKC NSK LIBRIS IdRef VIAF WorldCat ISC