Царацово – Уикипедия

Царацово
Царацово 42.202711, 24.687504 Царацово
Общи данни
Население	2060 души[1] (15 март 2024 г.) 143 души/km²
Землище	14,368 km²
Надм. височина	174 m
Пощ. код	4204
Тел. код	031272
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	78080
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община    – кмет	Марица Димитър Иванов (Обединени земеделци; 2011)
Кметство    – кмет	Царацово Димитър Петров (ОЗ, ЗНС)

Царацово е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив.

Село Царацово се намира в Горнотракийската низина на 2 км от град Пловдив на надморска височина 174 м.

Според народни предания и данни от археологическия музей селището е създадено в древността в местността „Демсис тепе“ на 2 км южно от днешното местоположение на селото. Тогавашното население (около 4000 г. пр.н.е.) било от източносредиземноморски произход. Плодотворната почва и богатият дивеч спомагат за ранното заселване на местността. Наченки на живот са намерени от преди 6000 години, когато землището било покрито с девствена гора. По-късно на мястото на първобитното селище възниква ново в местността „Висината“, разположено на запад от днешното село Царацово. През трако-римската епоха възникват селища в местността „Ходживи брести“ и „Долаптърлъ“, от които са останали около 40 могили. През V век тракийските селища са опожарени от варварски племена и по времето на Византийската империя възниква ново селище в местността „Юртовете“ под името Сарадгракьой, което е опожарено през 1803 – 1804 г. от кърджалии. Около 12 семейства от опожареното село положили началото на днешно Царацово.

Село Царацово често е посещавано от революционери, които били желани и уважавани гости – Стефан Стамболов, Волов, Бенковски, Васил Левски, който за пръв път стъпва тук през 1869 г., година по-късно основава революционен комитет и до 1873 г. е чест гост в селото, като отсяда именно в домовете на Иван Арабаджията и Божил Ходжев. Бележитият български писател Захари Стоянов нарича Царацово „столица на българските революционери-апостоли“.

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2][3]

Година на преброяване Численост 1934 1019 1946 1125 1956 1075 1965 2171 1975 2492 1985 2408 1992 2226 2001 2263 2011 2300 2021 2312

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

Първото училището в село Царацово е открито официално през 1870 г., но едва през 1891 г. е построена училищната сграда – от кирпич и със сламен покрив, съборена впоследствие от земетресенията през 1928 г. През 1922 г. е открита прогимназия в местното училище. През 1972 г. на място, различно от старото, е построена новата голяма триетажна сграда на училището, а на мястото на старата училищна сграда през 1985 г. се издига голяма, слънчева детска градина.

Читалище „Дядо Иван Арабаджията“ е учредено в частен дом през 1926 г. от будни, ентусиазирани жители на селото и учители. Новата сграда на читалището е построена през 1962 г. През 1960 – 1961 г. язовир „Пясъчник“ залива село Елешница и голяма част от жителите му се преселват в село Царацово. Двете села заедно дописват своята история и заедно изграждат настоящата сграда на НЧ „Дядо Иван Арабаджията“.

През годините придобивките на село Царацово нарастват. През 1947 г. са построени фурната и банята, през 1966 г. – здравната служба, през 1986 г. е прекарана телефонната линия, от 1996 г. има кабелна телевизия, от 2004 г. – интернет, от 2005 г. селското кметство е в нова сграда, а през 2008 г. през Царацово преминава главният газопровод.

Местната църква „Свети Георги“ е построена през 1999 г.

Сред бележитите местни личности са сподвижниците на Васил Левски – Божил Ходжев / Божил Георгев, вероятно по-правилно Георгиев, съсед на Иван Арабаджията /, Найден Тотов и Иван Арабаджията, който му е и братовчед. Роденият през 1833 г. бележит българин, се записва в легията на Раковски, действа като куриер на БРЦК, последовател е на делото на Васил Левски, организатор на въстание, арестуван от турците и изтезаван в затвора в Пловдив, борец за Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Иван Арабаджиев почива забравен и в крайна мизерия и бедност от рак през 1901 г., без да се знае къде е гробът му. В негова памет читалището носи името му.

В центъра на селото през 1973 г. признателните жители издигат голям паметник на патрона му. През 2006 г. по случай 130-годишнината от Априлското въстание е издигнат и паметник, посветен на загиналите за Родината местни жители.

• Няколко думи за с. Царацово в глава VII от Записки по българските въстания, Захари Стоянов

Портал „География“          Портал „България“