Цветко Узунов – Уикипедия

Цветко Узунов Цветко Узуновски
югославски политик
Роден	24 декември 1912 г. Царев двор, Царство България
Починал	24 май 1994 г. (81 г.) Скопие, Република Македония

Цветко Николов Узунов (Узуновски)–Абаз (на македонска литературна норма: Цветко Узуновски–Абаз) е югославски комунистически партизанин, генерал-полковник от Югославската народна армия.

Роден е на 24 декември 1912 година в ресенското село Царев двор. На 12 години заминава за Белград, където учи занаят. Влиза в синдикалното движение през 1934 година. Арестуван е от полицията и осъден на 2,5 години затвор, които излежава в затвора в Пожаревац. След излизането от затвора е върнат в родния си град. От там заминава отново за Белград. През 1937 година става член на Югославската комунистическа партия. На 18 юни 1937 година пристига от Югославия в Испания от Югославия, където до 1939 година участва в Испанската гражданска война. Там служи в батареята „Васил Коларов“. След падането на Испанската република, Узуновски е изпратен в концентрационен лагер във Франция до 1941 година.^[1]

През септември 1941 година става член на Покрайненския военен щаб на Македония. Влиза в конфликт с Бане Андреев и създава временен областен комитет, който застава на проюгославски позиции и заедно с Кузман Йосифовски и Борко Темелковски изземат функциите на легитимния Покрайненския комитет на Македония.^[2] От пролетта на 1943 г. е политически комисар в генералния щаб на НОВ И ПОМ. След формирането на Комунистическата партия на Македония през март 1943 година е избран за член на Централния ѝ комитет. Делегат е на второто заседание на АВНОЮ. Участва на първото заседание на АСНОМ, където е избран и за член на неговия президиум. В съвещание, проведено в Преспа на 21 декември 1943 година признава, че илюзията по отношение на българщината на местното славянско население в Македония е неизживяна, и заявява, че с лозунга си за „Съветска Македония“ Методи Шаторов е обявил Вардарска Македония за национално освободена след включването й в Царство България. За него приемниците на Шаторов са били под влиянието на политиката му и са имали автономистична линия, в полза на „българските фашисти“ и Ванчо Михайлов и обявява, че изживяването и разбиването на автономизма и разбиването отвътре на тези тенденции е главна задача на македонските комунисти, отбелязвайки с тревога, че автономизмът все още се поддържа и от много партийни членове. А за партизаните от Беломорска Македония в писмо до Добривое Радосавлевич от 2 юни 1944 година заявява, че те щели да избягат в България, ако бъдат демобилизирани.^[3] В друго писмо до Радосавлевич от 15 юни 1944 година предвижда, че в редовете на партизаните заради промяната в хода на войната и страха от реставрация на Стара Югославия бавно, но неминуемо, ще започнат да се вливат враждебно настроените към партизаните македонски българи - в това число и будните, поради липсата на друг изход.^[4]

След края на Втората световна война е пръв началник на УДБА, а от 11 февруари 1946 до 1953 година е министър на вътрешните работи на Социалистическа република Македония.^[5] Тогава известно време е на квартира у семейството на Богоя Фотев и има връзка с внучката му Лена. Лена забременява и Узунов нарежда на подчинения си Ванчо Бурзевски да я убие, представяйки смъртта й за самоубийство. Срещу него е започнато разследване - и за присвояване на големи количества злато, иззето от агентите му от градовете на НР Македония от домовете на богатите граждани с жестоки побоища, заради което е снет от поста партиен секретар.^[6] От август 1953 година е началник на Управлението за гражданска защита в Държавният секретариат за вътрешни работи на Югославия. След това е член на Изпълнителния съвет на СРМ и член на Съюзния изпълнителен съвет на Югославия. Бил е началник на Управлението за гражданска защита в Държавния секретариат за народна отбрана. От 1963 г. е началник на Управлението за народна отбрана в Държавния секретариат за народна отбрана на Югославия. В своя статия от 1975 година за органа на Института за национална история "Гласник" признава, че Вардарска Македония е била подложена на най-тежкия гнет в Кралство Югославия, която е била омразна на населението на областта, независимо че го третира повече като "класов", отколкото като национален.^[7]

Негова восъчна фигура е поставена в Музея на македонската борба в Скопие^[8].

Портал „Македония“