Частица (част на речта) – Уикипедия

Частицата е неизменяема несамостойна част на речта, която внася промяна в значението на изречението или служи за образуване на нови думи или форми на думи.^[1]

Когато се отнасят до съдържанието на цялото изречение, частиците обикновено имат експресивна роля. Такива са частиците „да, хайде, ха, ето“, които в тази си функция са в началото на изречението със самостоятелно ударение.

Частиците се характеризират със семантична и синтактична несамостойност и морфологична неизменяемост. От функционално гледащи частиците биват четири основни групи:

1. Частици, които променят смисъла на думата или изказването: ма, бре, мари, май, уж, дано, ли, не, да, ето и други. Класът на модифициращите частици се поделя на подгрупи от семантично гледище: усилващи, показателни, отрицателни, въпросителни, емоционално-експресивни и т.н.
2. Формообразувателни частици: ще, по, най, нека, да, се.
3. Словообразувателни частици: еди-, -годе, се, си, и да е, току-.
4. Въпросителни частици: ли, нали, дали, нима.

Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.