Шарл II Наварски – Уикипедия

Шарл II Наварски Charles II
Крал на Навара
Роден	10 октомври 1332 г. Еврьо, Франция
Починал	1 януари 1387 г. (54 г.) Испания
Погребан	Испания
Управление
Период	1349 – 1387
Други титли	граф Еврьо
Герб
Семейство
Майка	Жана II Наварска
Братя/сестри	Бланш д’Еврьо
Съпруга	Жан Френска (1353)
Подпис
Шарл II Наварски в Общомедия

Карлос II Наварски, наричан Карлос Злия (на френски: Charles le Mauvais), e крал на Навара (1349 – 1387) и граф на Еврьо (1343 – 1387). Изиграва важна роля в развитието на Стогодишната война между Англия и Франция, като често сменя страната в зависимост от желанията си. Своето прозвище „Злия“ Шарл дължи на това, че бил заповядал да обесят дошлите пред него дворяни да се оплакват (реално това прозвище му дават в началото на XVI век).

Произхожда от основен клон на династията на Капетингите – Дом Еврьо. Син е на Филип д'Еврьо и Жана II Наварска. Брат е на Бланш д'Еврьо, кралица на Франция, втора съпруга на крал Филип VI.

Освен пиренейското Кралство Навара той наследява и земи в Нормандия, наследени от баща му и майка му, която получава като компенсация за отказа ѝ от претенции и загубата на Шампан и Бри през 1328 г. Тъй като Филип д'Еврьо е първи братовчед на Филип VI, а Жана II Наварска е единствената дъщеря на Луи X, той е наследник на френските крале, както обича да изтъква, но земите му във Франция са нищожни.

След наследяването на трона през октомври 1349 г. той посещава Навара за да бъде коронясан през пролетта на 1350 г. Ако изключим кратките посещения до кралството си, Карлос прекарва първите дванадесет години от управлението си във Франция. Той използва Навара като източник на доходи, с които да се издигне във Франция. Дори таи амбиции някой ден да стане крал на Франция, като единствен внук на Луи Х и правнук на Филип III.

Карлос служи като кралски лейтенант при Лангедок през 1351 г. и командва армията превзела Порт Сен Мари през 1352 г. Същата година взема за жена Жана Валоа, дъщеря на френския крал Жан II Френски. Скоро завижда на френския конетабъл Шарл дьо ла Серда, управител на Шампан, Бри и Ангулем. Шарл смята, че тези територии му принадлежат по право, тъй като някога са принадлежали на майка му наварската кралица, но ѝ са отнети, а в замяна ѝ са дадени нищожни компенсации.

Шарл II и Жана Френска (1343 – 1373) имат децата:

• Мария (1360 – 1400), ∞ 20 януари 1393 за Алфонсо Арагонски († 1412), херцога на Ганди
• Шарл III (1361 – 1425) – крал на Навара
• Бона (1364 – 1389)
• Пиер д’Еврьо (31 март 1366 – 29 юли 1412), граф на Мортен
• Филип (1368)
• Жана Наварска (1370 – 1437),∞ 1. за Жан IV, херцог на Бретан 2. за Хенри IV, крал на Англия
• Бланш (1372 – 1385)

• Ramirez de Palacios Bruno. Charles dit le Mauvais, roi de Navarre, comte d'Evreux, prétendant au trône de France. – Paris: La Hallebarde, 2015. – 530 p. – ISBN 978-2-9540585-3-5.
• Autrand Françoise. Charles V: Le Sage. – Paris: Fayard, 1994. – P. 909. – (Grandes chroniques de France). – ISBN 2213027692.
• Favier Jean. La guerre de Cent Ans. – Paris: Fayard, 1980. – 678 p. – (Les Grandes études historiques). – ISBN 2213008981. (русское издание: Фавье Жан. Столетняя война / Пер. с франц. М. Ю. Некрасова. – СПб.: Евразия, 2009. – 656 с. – (Clio). – 3000 экз. – ISBN 978-5-91852-004-8.)
• Басовская Н. И. Столетняя война: леопард против лилии. – М.: АСТ, Астрель, 2007. – 448 с. – (Историческая библиотека). – 4000 экз. – ISBN 978-5-17-040780-4.
• Bordonove Georges. Charles V le Sage. – Pygmalion, 1985. – 314 p. – (Les Rois qui ont fait la France, Les Valois). – ISBN 2-85704-185-3.
• Перруа, Эдуард Столетняя война. – Санкт-Петербург: Евразия, 2002. – 480 p. – 1500 экз. – ISBN 5-8071-0109-Х.
• Устинов В. Г. Столетняя война и Войны Роз. – М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. – 637 с. – (Историческая библиотека). – 1500 экз. – ISBN 978-5-17-042765-9.